Читать «Белият огън» онлайн - страница 16

С една дума, нямаше никакво време за губене.

Проблемът беше, че в нетърпението си тезата ѝ да получи одобрение, използва една малка лъжа. А може би не беше толкова малка? Каза на Карбоне и факул­тетския съвет, че е получила разрешение да изследва останките - един вид картбланш. Истината обаче беше, че няколкото ѝ имейла до началника на полицията в Ро­ринг Форк, който според нея имаше властта да разре­ши подобен достъп, останаха без отговор, а никой не ѝ върна телефонните обаждания. Не че някой се беше държал грубо с нея - просто я бяха пренебрегнали.

Предния ден отиде лично в полицията и си уреди среща с началник Стенли Морис. Сега влезе в сграда­та и се упъти към рецепцията. За нейна изненада там не седеше някое плещесто ченге, а момиче, което ѝ се стори по-младо и от нея. Беше доста хубаво, с кремав тен, черни очи и руса коса до раменете.

Кори тръгна към него и момичето се усмихна.

-      Полицай ли си?

Момичето се засмя.

-      Още не.

-      Тогава си рецепционистка?

Момичето отново поклати глава.

-      Карам си стажа в управлението през зимната ва­канция. Днес по случайност съм на рецепцията. - Тя замълча. - Някой ден се надявам да работя в полицията.

-      Аз също. Следвам в „Джон Джей“.

Момичето се усмихна.

-      Наистина ли?

Кори протегна ръка:

-      Казвам се Кори Суонсън.

Момичето я пое.

-      Джени Бейкър.

-      Имам среща с началник Морис.

-      О, да. - Джени погледна в тетрадката за срещи. - Очаква те. Направо влез.

-      Благодаря. - Началото беше добро. Кори се опита да преодолее своята нервност и да не мисли какво би се случило, ако началникът ѝ откаже достъп до остан­ките. Най-малкото тезата ѝ зависеше от това. Освен това вече беше похарчила цяло състояние, докато дой­де тук. Самолетни билети, които никой нямаше да ѝ възстанови, и всичко останало.

Вратата на началническия кабинет беше отворена и щом влезе, мъжът се изправи зад бюрото си, заобико­ли го и я посрещна с протегната ръка. Тя беше смаяна от външния му вид: нисък, закръглен и весел наглед човек със сияещо лице, плешиво теме и смачкана уни­форма. Кабинетът му отразяваше това впечатление за липса на официалност със старите си удобни кожени мебели и писалище, върху което в красив хаос бяха на­трупани документи, книги и семейни снимки.

Началникът я поведе към единия ъгъл, където бяха подредени столове за гости и масичка. Възрастна се­кретарка внесе поднос с кафе в картонени чашки, за­хар и сметана. Кори, която още страдаше от часовата разлика, си взе кафе, но пропусна обичайните четири лъжички захар. Видя обаче, че началникът Морис май си сложи не по-малко от пет.