Читать «Безбожникът» онлайн - страница 59

— Не, песен тринадесета — възрази Теламон.

— Просто те проверявах — каза царят. — Ако трябва да умра — той сведе очи към ръцете си, — нека е в битка като Ахил.

— Ахил имаше своята уязвима пета — отвърна Теламон.

— Да — Александър се изправи. — А аз имам съветници, които не оправдават доверието ми.

— Това не е честно! — гневно възрази Теламон.

— Да, не е — съгласи се Александър — Но така стоят нещата, а аз искам да се променят.

Той се канеше да продължи, но един иконом забързано влезе в двора, повдигна богато украсената си роба и с отвращение започна да се придвижва между локвичките урина и купчините конски фъшкии.

— Господарю — задъхано каза той, — гостите ти пристигнаха. Очакват те в заседателната зала.

— Персиец ли си? — попита Александър.

Мъжът се поклони дълбоко.

— Не, господарю, медиец, въпреки че майка ми беше гъркиня.

— Идваме веднага — каза Александър. — И внимавай на връщане. Конските фъшкии са много хлъзгави.

Придружен от Теламон и Аристандър, Александър влезе обратно в двореца. Спря да измие ръцете и лицето си и изпрати да повикат Хефестион. Изчакаха приятеля на царя в преддверието. Той се появи бързо, хванал бокал с вино в една ръка и малка фигурка в другата.

— Намерих това в една стая — дъхът му лъхаше на вино. — Статуя на бога Аполон, господарю. Мога ли да я задържа?

Александър я изтръгна от ръката му и я огледа.

— Чист алабастър — заяви той, пусна я и статуята се разби на парченца.

— Защо го направи? — смаяно попита Хефестион.

Александър подритна късчетата със сандала си.

Сграбчи ръката на Хефестион и го изблъска по коридора.

— Ти си мой приятел и боен другар, Хефестион. Никога не искай нищо, просто си го вземи.

Аристандър погледна Теламон и вдигна вежди.

— Хайде! — царят плесна с ръце.

Пазачите излязоха от сенките и оформиха кръг около царската свита, докато минаваше през палата. Прекосиха празни мраморни коридори, минаха през изящно обзаведени преддверия, през огромни врати от облицован с кожа кедър и влязоха в голямата заседателна зала. Тя представляваше овално помещение, разположено на приземния етаж. Големите прозорци, които гледаха към градината, бяха със спуснати капаци. Бяха запалени светилници, които примигваха като множество светулки в нишите в мраморната стена. Теламон се усмихна, когато чу бръмчене — дори тук имаше оси. Хората, които ги чакаха, скупчени зад кръга от столове с високи облегала, веднага пристъпиха напред. Като гърци те спряха съвсем близо до царската свита и се поклониха. Александър веднага се приближи към тях, за да им стисне ръце и да размени целувката на мира, поздравявайки ги като приятели и съюзници, предлагайки им вино и храна. Предводителят Агис поклати глава.