Читать «Безбожникът» онлайн - страница 58

— Не, не — Александър приближи и потупа по бронята един от телохранителите. — Не си я сложил, както трябва — обяви той сърдито. — Разстоянието между предницата и гърба е твърде голямо. В битка това може да ти струва живота — той се върна при разговарящите. — Не, Апелес, ти си прав за всичко.

Царят отново сграбчи ръката на художника. Държеше се като баща с любимия си син. Теламон забеляза колко дълги и изразителни бяха пръстите на Апелес и петната от червена боя по китката и палеца му.

— Командире! — обърна се Александър към началника на стражата. — Заведи Апелес в стаята му. Погрижи се да получи всичко, което поиска — царят обхвана с две ръце лицето на художника и го целуна по устните. — Ти си приятел на Александър — обяви той и се отдръпна. — Ти си мой гост.

Апелес му благодари, кимна на Теламон и Аристандър, и се отдалечи, придружен от стражата. Смръщил чело, Александър ги наблюдаваше.

— Велик художник — прошепна той. — Ще ме нарисува. Баща ми може да е имал статуя в храма на Артемида, но аз ще имам портрет!

Той се завъртя, леко наклонил глава встрани, сякаш виждаше Теламон и Аристандър за първи път. Шумно изцъка с език — навик, който беше възприел от майка си Олимпиада.

— Разбрах, че имате новини — той посочи към Хора, който стоеше на известно разстояние. — Не обичам да стоя близо до тях, още повече, че гръцкият им е по-добър, отколкото се преструват.

Той се приближи до коритото за поене на коне и седна на ръба, подканвайки ги с жест.

— Най-добре седнете. След малко ще се срещнем с най-влиятелните мъже в Ефес. Така че, кажете ми всичко, което сте разбрали.

Аристандър се подчини. Александър седеше с разкрачени крака, подпрял ръце на бедрата си, с леко наведена глава. Не ги прекъсна нито веднъж, само от време на време прошепваше нещо. Когато Аристандър свърши, царят се загледа в небето, чиято тъмносиня твърд вече беше нашарена от златисто червените лъчи на залязващото слънце.

— Ще бъде прекрасна вечер — прошепна той. — Накарах дворцовите готвачи да подготвят празненство. Всички сте поканени.

Теламон сподави стенанието си. Знаеше какво представляват гуляите на Александър, надяваше се само, че няма да се случи нищо неприятно.

— Ще има еленско, глиганско и някакъв сладкиш с много мед, който ще ми помогне да преглътна онова, което ми съобщихте — той се заигра с кожения предпазител на китката си.

Един коняр премина, водейки кон; копитата му чаткаха по паважа.

— Не дръж оглавника толкова стегнат! — извика Александър. — Виждаш, че се поти, затова го подсуши добре. Не, не го води тук да пие вода, глупако! Остави го първо да се охлади.

— Добре ли си, господарю? — попита Теламон.

Вълнението на Александър беше очевидно — лицето му беше леко поруменяло, разноцветните му очи се стрелкаха насам-натам.

— Не съм добре, лекарю. Току-що яздих през Ефес. Всичко е спокойно, но думата ми бе нарушена. Бяха извършени убийства и очевидно ще има още.

Той се обърна и плесна Аристандър по коляното.

— Трябваше веднага да арестуваш Арела, тя беше свързана с всичко това. Какво имаме сега? — Александър разпери ръце. — Партията на олигарсите е почти унищожена, демократите са на власт. Извършени са кървави убийства в храма на Херакъл. Куртизанка, която вероятно е знаела много за станалото, също е убита. Писарят Хезиод може да е подозирал, че Арела знае много. Отива в къщата й и е убит. Искам това да спре — добави царят предупредително. — В моя Ефес няма да има борба между фракциите. Сега стигаме до Кентавъра. Той несъмнено е шпионин и убиец. Получава заповедите си директно от Персеполис и вероятно е бил подкупен да ме убие. — Александър замълча. — „Трябва ли да умре в собствения си дом“ — цитира той. — „От ужасна болест?“ — погледна Теламон. — Песен единадесета от „Илиада“-та.