Читать «Безбожникът» онлайн

Пол Дохърти

Пол Дохърти

Безбожникът

(книга 2 от "Загадките на Александър Македонски")

Исторически личности в текста

Македонско царско семейство

Филип Македонски — цар до убийството му през 336 г. пр.Хр.; баща на Александър

Олимпиада — дъщеря на царя на молосите, съпруга на Филип, майка на Александър; сърегентка на Македония по времето на завладяването на Персия от Александър

Александър — син на Филип и Олимпиада

Македонският двор

Черния Клит — брат на дойката на Александър; личен телохранител на Александър

Хефестион — близък приятел на Александър

Аристандър — придворен магьосник, съветник на Александър

Аристотел — учител на Александър в горите на Миеза; гръцки философ

Сократ — атински философ; признат за виновен в „безбожие“, принуден да изпие отрова

Апелес — ефески художник, придворен художник на Александър

Пълководците на Александър

Парменион, Птолемей, Селевк, Аминт, Антипатър (оставен като сърегент в Македония), Неарх, Никанор

Персийски двор

Дарий III — цар на царете

Мемнон Родоски — гръцки наемник на служба при персите, един от малкото пълководци, които са успявали да победят македонската армия

Багей — везир, екзекутиран по заповед на Дарий III

Предговор

През 336 г. пр.Хр. Филип Македонски загива в зенита на славата си, убит от бивш любовник, точно когато трябва да получи признанието на завладените от него държави. В Гърция и Персия цари радост — нарастващото превъзходство на македонското царство ще бъде обуздано. Подозрението за убийството на Филип пада веднага върху жена му — известната му с интригите си Олимпиада, царицата вещица, и върху единствения им син, младият Александър. Враговете на македонците тайно предвкусват една възможна гражданска война, която ще унищожи Александър и майка му, и ще сложи край на заплахата за гръцките държави, както и за разрастващата се персийска империя на Дарий III. Скоро Александър им доказва, че грешат. Съвършен актьор, хитър политик, безмилостен боец и блестящ военачалник, за две години той смазва всяка съпротива в държавата, побеждава дивите племена от север и е обявен за върховен военачалник на Гърция. Той става предводител на новия поход срещу Персия, за да отмъсти за нападенията на Кир Велики и неговите наследници срещу Гърция столетие по-рано.

С пълното унищожение на великата Тива, родния град на Едип, Александър показва, че няма да търпи съпротива. След това поема на изток. Обявява, че е готов да отмъсти за нещастията на гърците. Дълбоко в себе си той иска да задоволи жаждата си за завоевания, да стигне края на света, да докаже, че е по-велик воин от Филип, да спечели благоволението на боговете, както и да потвърди разпространяваните от майка му слухове, че е заченат от бог.

През пролетта на 334 г. пр.Хр. Александър събира войските си в Сестос, докато зад проливите Дарий III, неговият „пазител на тайните“, Митра и военачалниците му планират пълното унищожение на самозабравилия се македонски цар. Но Александър е готов за тотална война. Той прекосява морето, стъпва в Азия и разбива персийската войска при Граник. После поема на юг, завземайки важни градове, в търсене на пристанище, където може да влезе флотата му. Тогава Александър завзема „Златния Ефес“. Подобно на много гръцки градове, на европейския континент или в персийската империя, Ефес се разкъсва от политически борби — богатите, консервативни олигарси подкрепят персийските закони и яростно се противопоставят на демократите. Александър навлиза в този водовъртеж от насилие, смразяващи интриги и предателства. Дарий и Митра го наблюдават: може би Александър ще бъде впримчен в кървавата политика на Ефес и ще забрави мечтите за война сред удоволствията, които предлага този разкошен град. Персите и гърците тайно заговорничат едни против други. Дарий се надява да притисне Александър веднъж завинаги и да го унищожи напълно, докато върховният военачалник на Гърция крои планове как да се измъкне от мрежата, която се затяга около него…