Читать «Безбожникът» онлайн - страница 61

Агис въздъхна и невярващо поклати глава.

— Свободите на този град ще бъде напълно възстановени.

Теламон се наслади на изненадата върху лицето на Агис.

— Ефес ще се самоуправлява — продължи царят. — Ще плати дан или, ако мога да го нарека така, ще направи дарове на моята хазна.

— Защо? — поиска да знае Пелей.

— Защото съм върховен военачалник на Гърция. Ще имате архонт и той ще отговаря пред вас.

— Но важните длъжности ще бъдат заети от македонци? — продължи да разпитва Дион.

— Не съм казал това — Агис ще бъде архонт.

Изявлението на Александър предизвика вълнение.

— Мелеагър ще ти бъде помощник. Дион ще бъде ковчежник, а ти, Пелей, ще ръководиш градските писари.

Лицето на Пелей засия в усмивка и той потри ръце.

— Доволен ли си? — подразни го Александър. — Мислиш ли, че се каня да бъда сатрап или тиран? Ефес ще бъде свободен, самостоятелен град. Дойдох да освободя всички граждани, били те гърци или перси.

— Но как ще стане това? — обади се Мелеагър.

— Ще стане, защото ти ще го направиш. — Александър се обърна с лице към него. — Край на междупартийните битки. Олигарсите няма да воюват с демократите. Никакви кръвни вражди повече, никакви размирици, палежи или екзекуции — гласът на Александър отекна в залата. — Затова дойдохте тук, нали? — настоя той. — За да получите свободата си. Е, добре, ще я имате.

— Ами македонските войски по улиците? — възрази Агис.

— Те ще се оттеглят, ще остане само малък гарнизон, нищо повече. А сега — Александър се приведе напред — да обсъдим нещо друго — убийствата, които бяха извършени в храма на Херакъл.

— Нямаме нищо общо с тях! — отвърна Агис.

— Не се прави на толкова невинен! — изръмжа Мелеагър и обвинително посочи водача на демократите. — Вие убивахте и клахте!

— Не повече от вас! — върна му обвинението Агис. — Главата ми е обръсната, защото загинаха наши роднини, промушени на пазара, посечени по стълбите на храмовете от олигарсите. Мелеагър, в продължение на години ти и твоята партия управлявахте този град. Сега, когато е отново свободен, трябва да има възмездие.

— Възмездието приключи — прекъсна го Александър. — Край с него. Сега ми разкажете за тези убийства. Онези, които са станали, преди да пристигна — той наблегна на последните си думи. — За да въведа ред.

Агис и Мелеагър поред описаха убийствата — отрова, нож или удушаване. Убийства посред бял ден и жертви, преследвани през нощта извън стените на града. Заплахи и насилие, нападения, убийства, изнасилвания и кражби. Колкото повече Теламон слушаше, толкова повече се отвращаваше. Това бяха хора, които наистина се мразеха и той се чудеше дали Александър ще съумее да сложи край на това кърваво отмъщение само със силата на духа си.

Най-накрая двамата говорещи приключиха безкрайните си взаимни обвинения; Александър не ги прекъсна, само ги слушаше внимателно.

— Цяло чудо е — царят се изправи на стола, — да, истинско чудо е, че в Ефес има оцелели. Откога продължават тези убийства?

— Три-четири години — отвърна Агис.

— И каква е равносметката? — попита Александър. — Осем от водачите на твоята партия, Агис. Мелеагър?