Читать «Безбожникът» онлайн - страница 60

— Нахранили сме се — обяви той остро — и чакахме достатъчно дълго!

— Тогава да не чакаме повече! — отвърна Александър и ги покани да заемат разположените в кръг столове. — Хефестионе — той се обърна с гръб към ефесците и се приближи към своите хора. — Хефестионе, стой до вратата. Теламоне, ти седни до мен. Аристандре, опитай се да не ги обиждаш, дръж си устата затворена и ушите нащрек.

Всички седнаха. Александър настоя да преместят стола му така, че беше обграден и от двете страни от своите съветници. Проницателен ход, който трябваше да затвърди властта и авторитета му между мъжете, които го смятаха само за талантлив пълководец и нищо повече. Теламон се настани удобно, докато траеха официалните представяния. Всички мъже бяха облечени в бели роби, поръбени с червено или синьо. Излъчваха власт и самодоволство — лицата им бяха намазани с благовонни масла, скъпоценни пръстени блестяха по пръстите им, скъпи мантии лежаха на пода до тях. Те потропваха с обутите си в сандали крака, сякаш нетърпеливи да приключат и да си тръгнат. Макар групата да беше малка, се раздели на две. Агис, водачът на демократите, беше висок мъж с остри черти, около тридесетгодишен; орловият му нос, хлътналите бузи и тъмните зорки очи напомняха на Теламон на хищна птица, кръжаща над жертвата си. Главата му беше наскоро обръсната в знак на траур. Лекарят забеляза, че Агис е левак. Пелей беше горе-долу на неговите години, нисък и дундест, с остри черти и месест нос; долната му устна беше издадена, а в шарещите му очички се четеше презрение. Правникът Дион, с благородни черти и изискани движения, подбираше внимателно думите си. Той седеше леко приведен на една страна на стола си и очите му не слизаха от лицето на Александър. Останалите двама бяха Мелеагър, водачът на олигарсите, и неговият гладкобузест син с рошава руса коса и пълничко розово лице. Видимо нервен, той стоеше близо до баща си, който гледаше мрачно към своите заклети врагове.

— Защо сме тук? — попита Агис, отхвърляйки предложението на Александър да му напълни чашата за втори път.

— Щом искаш така — отвърна Александър, — тъй да бъде. Тук сте, Агис, защото ви повиках. Моите войски владеят Ефес. Войската ми е разположена пред стените. Аз съм Завоевателят, победителят, който разби персийската войска при Граник.

— Дарий има и други военни части.

— Да, и дървото има много листа, но те опадват, когато задуха вятър.

Агис си позволи лека усмивка.

— Ще управляваш ли Ефес? — гласът на Дион беше провлечен, ръцете му бяха скръстени в скута. — Нима смяташ да станеш тиран на този гръцки град?

— Не, не съм толкова глупав, макар вие да сте твърде упорити, за да го разберете — заяви Александър. — Ще имате архонт.