Читать «Безбожникът» онлайн - страница 56

— Откъде знаеш?

— Ами това е работата на вратарите, нали? Сигурен съм, че този на Арела е бил някой як млад вол, който е можел да се отбранява или да вдигне тревога. Млъкни, Аристандре, и ме остави да продължа. Предполагам, че стените около къщата на Арела са високи, а портата е била залостена. Първият разговор е станал през решетките. Вратарят е отворил вратата и е пуснал убиеца. Какво е направил след това, Аристандре?

Очите на магьосника се присвиха в усмивка.

— Вратарят е понечил да залости вратата.

— Представи си сцената. „Изчакай, ей сега ще те заведа до къщата.“ Обръща се да залости вратата и когато се навежда да пусне долното резе, убиецът го удря. Един смъртоносен удар с тояга по тила.

— Защо не е използвал нож?

— Това изисква да се приближиш твърде много, възможно е да не улучиш, да допуснеш грешка. Не, тоягата е най-подходящото оръжие. Вратарят е убит и убиецът е свободен да прави каквото си иска. Той знае, че в къщата има само две млади жени, които не биха могли да му окажат съпротива. Тръгва през тревата. Арела е в басейна, прислужницата й — наблизо. Той тихичко я приближава в гръб. Тя се обръща и получава силен удар отдясно на главата. Арела не вижда. Може би е плувала или се е сушила, може би очите й са били пълни с вода. Убиецът я изненадва на ръба на басейна и я убива. Завлича трите трупа в къщата, после я претърсва от горе до долу.

— Нямаме доказателства за това — прекъсна го Аристандър. — Къщата е само пепел и овъглено дърво. Оцелели са единствено каменните основи.

— О, да — отвърна Теламон. — Убиецът не е дошъл, само за да убива. Търсел е нещо — ръкописи, писма, подарък или сметки — Теламон разпери ръце. — Може и да го е намерил. Може да не е успял, но да не е искал да рискува. Къщата е залята с масло и той се готви да я запали, когато пристига Хезиод.

— Но убиецът не е ли заключил вратата? — попита Аристандър.

— Не, не мисля. Оставил я е затворена, но не е пуснал резетата. Ако някой се е появял, той би предпочел да влезе, отколкото да вдига шум. Така е станало с Хезиод. Писарят е отишъл при нея за нещо — Теламон въздъхна. — Но за това нямам доказателства. Както и да е — продължи той, — Хезиод е намерил смъртта си. Убиецът го е причакал в къщата; за разлика от другите писарят не е бил убит с тояга, а вероятно с нож в гърлото или сърцето. Толкова много убийства — добави той. — И само убиецът знае каква е причината за тях.

Четвърта глава

„В Ефес Александър често облекчавал ума си от тегобите на управлението, като посещавал ателието на Апелес.“

Квинт Курш Руф, „История на Александър Велики“

Книга 2, глава 6

По-нататъшните въпроси на Аристандър останаха нечути, заради внезапно настъпилото безредие на входа на конюшните. Група пехотинци с извадени мечове нахлуха вътре, следвани от Александър, прегърнал един мъж. Теламон не го познаваше — беше висок, жилав и черната му къдрава коса беше прихваната с цветна лента на челото. Беше облечен в дълга тъмнокафява туника, която приличаше повече на женска роба, а мантията си беше преметнал през едната ръка. Двамата с царя бърбореха като малки деца. Александър млъкна, ръката му се плъзна от рамото на непознатия и го обърна напред.