Читать «Безбожникът» онлайн - страница 44

— За тайните! Това е най-доброто хиоско вино. Студено и освежаващо — той отпи голяма глътка. — Хайде, Рабин, пийни си. Не е отровно.

Персиецът се подчини. Теламон отпи от чашата си.

— Ще ти кажа нещо — Аристандър облиза устни. — Реших да те освободя, Рабин.

Персиецът щеше да скочи на крака, но магьосникът го бутна обратно и се надвеси над него.

— Забрави да ни кажеш нещо, Рабин.

Теламон се обърна встрани.

— Какво мислиш за слънцето? — тихо продължи Аристандър. — Помириши цветята. Чуваш ли как се плиска фонтанът? Какво е усещането от слънцето върху лицето ти и виното в устата ти?

— Чудесно е — прошепна персиецът.

— Да се върнем към последните няколко дни. Комендантът влиза в Тайната стая със своя доверен писар Рабин. Македонците настъпват към Ефес. Демократите подстрекават тълпата към бунт. Персийският гарнизон се кани да отстъпи, а заедно с него и градоначалникът. Какво прави той?

— Изгаря всички тайни документи — отвърна Рабин.

— Ти си почти свободен — промърмори Аристандър. — Разкажи ни за Кентавъра.

Рабин очевидно се разтревожи, започна да си тътри краката и да прехвърля бокала от ръка в ръка.

— Градоначалникът ти е поставил една последна задача.

— Откъде знаеш?

Аристандър го ощипа по бузата.

— Защото аз също имам шпиони в Ефес. Взел си от него колан с пари, нали? Малки кесийки, зашити една за друга. Колко имаше в тях? Половин или цял талант дарици?

— Не знам за какво…

Аристандър удари персиеца в лицето с бокала си. Кръв рукна от носа на Рабин.

— Осигурили са ти придружители — четирима сирийски наемници, облечени в тъмни роби. Те набързо са те превели през града, когато размириците са започнали. Отишли сте до храма на Херакъл и сте изкачили стълбите. Дотук не е имало от какво да се страхуваш. Тълпата още не е била излязла на улиците. Кръвопролитията не са били започнали. Коленичил си в храма. Кентавърът се е появил зад теб. Каква беше паролата?

Рабин изкашля кръв и изтри лице с опакото на дланта си.

— Паролата? — повтори Аристандър.

— Митра.

— Добре — смекчи глас магьосникът. — Това е била думата, която сте използвали винаги, нали? Защо не ни каза преди? Без да се обръщаш, си свалил колана и Кентавърът го е взел.

— Откъде знаеш?

Аристандър разтвори пръсти.

— От четиримата наемници двама са били убити, единият се измъкнал с коменданта, а на четвъртия не платили. Той се скрил и когато безредиците приключили, се промъкнал в лагера на Александър. Предложил му меча си, както и сведенията, с които разполагал. Един от моите писари разговарял с него. Ще ти кажа истината. Той не е видял човека, с когото си се срещнал в храма — стоял на стъпалата отвън, с гръб към вратата. Но когато си излязъл, коланът, който дрънчал, го нямало. Е, Рабин, не съм ли умен? Кажи ми защо персите, които са бягали от Ефес, вероятно за последен път, са изпратили колан със злато на главния си шпионин?

Едри капки пот обсипаха челото на Рабин — носът му беше изкривен от удара, тънка струйка кръв се стичаше към устата му.

— Ти си умен човек, писарю. Сигурно си се запитал защо. Персийските коменданти не се славят с щедростта си.