Читать «Безбожникът» онлайн - страница 42

Теламон слушаше заинтригуван. По време на пътуванията си из Египет, южна Италия и дори из Персийската империя, той беше срещал жени като Арела, които разполагаха със значително влияние не заради произхода или положението си, а заради уменията си на куртизанки.

— И така, стигнахме до Кентавъра — размърда се Аристандър на стола си.

В коридора някой изкрещя от болка.

— Още един затворник — усмихна се Аристандър. — Мошеник, който решил, че може да се възползва от хаоса в Ефес, за да забогатее. Нашият цар заповяда храната да не се крие, пазарите да се отворят и търговията да се възстанови. Нали не би искал да викаш от болка, Рабин?

— Ще ме пуснете ли? — персиецът тревожно опипа раната на бузата си.

— Кентавърът. Ти каза, че обществото на убийците било унищожено.

— Така е — бързо се съгласи писарят. — Преди няколко години градоначалникът започна да получава тайни съобщения, които не ми даваше да чета. Бяха запечатани в малки сребърни цилиндри и предавани лично на Царя на царете в Персеполис.

— Искаш да кажеш на Митра, Пазителят на тайните на царя? — попита Теламон.

— Нима знаете кой е той? — попита изненадано Рабин.

— Разбира се — изкикоти се Аристандър. — Кръстосвали сме мечове и преди, и пак ще го направим. Кой е Кентавърът?

— Не знам — изхленчи Рабин. — Който и да е приел името Кентавър, съобщенията му бяха носени тук и градоначалникът ги изпращаше незабавно в Персеполис.

— Ами отговорите? — попита Аристандър. — Сигурно е имало отговори.

Рабин сведе глава и провлече крака.

— Храмът на Херакъл — промърмори той.

— Какво каза? — Аристандър вдигна насила главата му.

— Видях едно съобщение — Рабин явно беше решил да си признае всичко. — Преди да го сложат в сребърния цилиндър и да го запечатат в тайната стая. Беше написано с шифър, който не разбирах. Не — той примигна, когато Аристандър вдигна ръка, — кълна се в бога на Скрития пламък, че казвам истината. Комендантът ме караше да нося тези съобщения в храма на Херакъл обикновено по обяд, в най-голямата жега. Влизах в храма и коленичех точно до вътрешните врати, стиснал сребърния цилиндър.

— И?

— Кентавърът, който и да беше той, заставаше зад мен и грабваше съобщението от ръцете ми. Понякога ми даваше друго, за да го занеса обратно.

— И никога не успя да го видиш?

— Мернах сандали и вехта роба, но нищо повече.

По коридора отново отекна изпълнен с болка вик. Теламон се напрегна.

— Нещо друго? — меко попита Аристандър.

— Ами свободата ми?

Пазителят потупа Рабин по рамото, стана и изрита стола.

— Ще видим! Ще видим!

Аристандър и Теламон излязоха от килията и тръгнаха по коридора.

— Кого измъчват? — попита Теламон.

Аристандър спря пред вратата на една тъмница и я отвори. Вътре един войник седеше на пода, облегнат на стената.

— Добре ли се справих, господарю?