Читать «Безбожникът» онлайн - страница 46

По изровения път зад градинските стени изтрополи каруца и извади Кентавъра от унеса му. Той намести маската на лицето си, коленичи и извади трупа от басейна. Завлече го в къщата, сложи го в преддверието, а после занесе там и телата на прислужницата и пазача. Увери се, че портата е отключена и натрупа с крак пръст върху кръвта на мястото на първото убийство. Прекоси градината, изпълнена с прекрасното ухание на цветя, и влезе в хладната къщичка на Арела. Огледа кухнята с каменен под, трапезарията с възглавнички, натрупани покрай стените и изящни цветни фризове, които изобразяваха любовните истории на Афродита. Изкачи се по полираните дървени стълби и претърси всички стаи. Долният етаж беше изграден от камък, а горният — от полиран бряст и смокиня. Кентавърът въздъхна с облекчение — нямаше да е трудно да открие скривалищата тук.

Той започна да претърсва спалнята на Арела, в която навсякъде изобилстваха скъпи и меки тъкани. Сладко ухаеща, красива стая, по стените на която бяха изобразени любовни сцени, пиршества, млада жена, която забавлява възрастен мъж на една кушетка. На всяка от малките картини младата жена беше заела различна поза. Кентавърът се усмихна зад маската си — нищо чудно, че мъжете желаеха тялото на тази млада жена. При претърсването беше открил колко богата е била — ковчежета и кесии, пълни с накити, скъпоценни камъни и перли, сребърни верижки, малки кюлчета злато. Сандъци и ковчези с фалшиви дъна, които бяха пълни с монети от всяка част на империята и Гърция. Прегледа дървената ламперия в основата на стената и откри скривалище. Повечето от писмата в него бяха от обожатели на Арела и Кентавърът научи нещичко за слабостите на някои от най-видните граждани на Ефес. Той махна покривката от пищно украсеното легло, смъкна пухения дюшек на пода и го разпра с камата си. Прегледа стълбовете на леглото за тайници. Най-накрая, удовлетворен, се върна долу и продължи претърсването. Познаваше режима на Арела. Следобед тя спеше и не приемаше посетители. Не откри нищо интересно, затова излезе в градината. Статуите, камъните, фонтаните и дори малката, обкичена с цветя градинска беседка бяха подробно изследвани. После отново се отправи към къщата. Чакълът хрущеше под тежките му бойни ботуши. Беше прекрасен следобед, огласян от жуженето на пчелите, които събираха прашец.

— Направих онова, за което бях дошъл.

Кентавърът вдигна издутия мях и извади запушалката. Поля трите трупа, стълбището, галерията и стаите на горния етаж. После слезе и тъкмо се канеше да влезе в кухнята за светилник, когато звук от стъпки по чакълената алея го накара да спре. Той се скри зад притворената врата и погледна през процепа. Отначало не видя нищо, после се появи градският писар Хезиод, облечен в бяла туника, с преметната през ръка тъмна наметка. Той очевидно беше притеснен и докато гледаше към къщата, попиваше потта по врата си с кърпа. После влезе — черните му очи, почти скрити от гънките тлъстина на разплутото му лице, изразяваха любопитство, но не и паника. Кентавърът извади камата си и хвърли бърз поглед към труповете. Хезиод трябваше да влезе, а не да се уплаши и да избяга. Какво правеше тук дебелият глупак? И той беше убиец, човек, който се наслаждаваше на смъртта на другите. Хезиод беше също в списъка на Кентавъра и сега му се предоставяше удобен момент.