Читать «Безбожникът» онлайн - страница 43

Аристандър извади монета от кесията си и я хвърли във въздуха.

— Отлично, войнико.

После хвана Теламон за рамото и продължи по коридора.

— При тези обстоятелства винаги е полезно да се чуе вик от болка, агонизиращ крясък. Това говори на хора като Рабин, че ние не се шегувахме.

Теламон се освободи от хватката му.

— Ще го помня, ако се случи да се срещнем при други обстоятелства.

Аристандър се засмя силно. Смехът му приличаше на цвилене. После насмешливо подкани Теламон нагоре по стълбите към галерията, която водеше до двореца.

— Говореше за някакви документи, открити в стаята на Леонид? — припомни му лекарят.

— Ще ги видиш след време.

— Какво ще правиш с Рабин?

Аристандър спря по средата на галерията и погледна към една статуя — атлет, който се готвеше да хвърли диск. Белият мрамор блестеше на ярката слънчева светлина. Пое си шумно дъх.

— Усещаш ли дъха на хиацинтите, Теламоне? Винаги ми напомнят за градината на майка ми — той погледна лекаря с ъгълчето на окото си. — И аз съм имал майка, Теламоне. Живеехме в малко селце, на около десет мили северно от Пела. Мислеха я за вещица. Една нощ разбиха вратата ни. Убиха майка ми и големия ми брат. Аз избягах през задния прозорец. Имах леля, която също обвиниха във вещерство — тя беше приятелка на младата Олимпиада. Прибра ме и ме научи на черна магия и на вярност.

— И никога не поглеждаш назад?

Аристандър леко се усмихна.

— Честно казано, не ме интересува какво ще се случи с Рабин. Той предаде и господаря си, и нас. Ще го оставя да се поизпоти един ден. После ще му дам кон, дрехи, храна и торба сребро. Ще замине за Персеполис, за да се прави на герой. А аз ще изпратя анонимно съобщение до коменданта на най-близкия персийски град. Ще му съобщя, че Рабин се е разбъбрил като дете, на което са обещали сладкиш.

— Ти си ужасен — отвърна Теламон. — Така, когато стигне до Персеполис, ще го арестуват и Митра ще се чуди какво точно ни е разказал. Ще се притесни за шпионина си Кентавъра. Може би ще се паникьоса и ще допусне грешка.

Аристандър размаха костеливия си пръст в лицето на Теламон.

— От теб би станал отличен Пазител на Тайните, лекарю; не е чудно, че царят иска да му помагаш по тези въпроси. Ела, седни.

Той насочи Теламон към една каменна пейка до стената, после слезе обратно по стълбите към тъмницата. Теламон се припичаше и наблюдаваше изпод полузатворените си клепачи как една пеперуда лети над цветната леха, пърхайки в лекия бриз. След няколко седмици, сети се той, този вятър щеше да изчезне. Лятното слънце щеше да бъде жарко. Чудеше се лениво колко ли дълго щяха да останат тук. Какво ли правеше Касандра? Как би разрешила загадката, пред която беше изправен? Чу стъпки и погледна надясно. Аристандър се появи, носейки поднос с кана и три бокала, следван от Рабин между двама пазачи.

— В името на Аполон! — прошепна тихичко Теламон. — Какво е намислила пак тази змия?

Рабин, разрошен и доста уплашен, беше избутан да седне до Теламон. Аристандър освободи пазачите и наля вино. Напълни всеки бокал до ръба и ги раздаде. После вдигна своя за тост.