Читать «Безбожникът» онлайн - страница 28

— Ще останем тук — разноцветните очи на Александър се присвиха, сякаш виждаше нещо през прозореца и внимателно го изучаваше. — Ще останем тук — повтори той. — А после ще потеглим на югозапад, към Милет. Какви са трудностите там, Хефестионе? — очевидно царят се канеше да им изнесе урок по стратегия.

— Той е на море — отвърна приятелят му. — Има хубаво пристанище…

— И?

— И — допълни Хефестион — е здраво укрепен от стария ни приятел Мемнон от Родос, който може да се снабдява с провизии с помощта на персийската флота.

— Как ще го превземем?

Хефестион го погледна безизразно.

— Добре — въздъхна Александър. — Преди да тръгнем, Ефес трябва да се успокои. А сега, Теламоне, какво ще правим с храма на Херакъл? Знаеш, че съм негов потомък. Мама каза…

— Знам какво е казала майка ти — отвърна лекарят. — По-важното е, господарю, какво каза ти. Закле се със свещени клетви, че хората, които са намерили убежище там, няма да пострадат, че косъм няма да падне от главите им.

Очите на Александър яростно проблеснаха.

— Знам какво им обещах — изскърца със зъби той. — Сега ефесци мислят, че не мога или не искам да удържа на думата си. Искам да знам какво е станало.

— Казват, че в храма влязъл кентавър — обади се Аристандър. — Получовек-полукон, един от старите врагове на Херакъл. Той стъпкал онези мъже, издрал лицето на единия и изгорил другия нещастник с огнения си дъх.

Александър погледна мрачно Пазителя на тайните.

— Да, а Артемида е била моя майка! — обади се Теламон. — И ме е кърмила!

Царят започна да се смее и Хефестион се присъедини към него. Аристандър запази превзето благоприличие.

— Какво каза, Теламоне?

— Казах, че ако кентавър е влязъл в храма и е извършил онези убийства, майка ми е Артемида.

— Знам коя е майка ти — заядливо се намеси Аристандър.

Това предизвика нов пристъп на смях. Александър вдигна ръка.

— Лекарю, кажи ми какво мислиш. Аристандре, моля те — той погледна към магьосника, — дръж си устата.

— Преди две седмици — започна Теламон, без да обръща внимание на презрителното изсумтяване на Аристандър — няколко македонски отряда влязоха в Ефес и кръвопролитията започнаха. Ти, господарю, им позволи да продължат.

— Нямах друг избор! — отсече Александър.

— Не е вярно. Ти просто реши да оставиш демократите да си отмъстят. Последваха масови екзекуции, кланета, размирици, плячкосване и мародерство. Преди седмица ти ги прекрати. Но водещите олигарси и предводителят им Демад заедно със слугата си Сократ, намериха убежище в Храма на Херакъл.

— Но защо са отишли там? — попита Хефестион.

— Защото тяхната партия често посещавала храма. Това е доста разпространен обичай — обясни Теламон. — Някои от гражданите се молят на Артемида, други на Посейдон или Аполон.

— Ти не вярваш в боговете, нали? — присмя му се Александър.

— Не съм съвсем сигурен, господарю. Дори да вярвах, щеше да ми е трудно да приема, че те вярват в нас. Както и да е, в храмовете е безопасно. Никой не иска да предизвика гнева на боговете. С храма на Херакъл обаче нещата не стояли така. Главният жрец бил убит на стъпалата, помощниците му изяли по един хубав бой и избягали — Теламон вдигна ръка, за да възпре въпросите. — Не знаем защо, но подозирам, че жрецът е бил смятан за член на фракцията на олигарсите — участвал е в техните съвети и дискусии, затова си е платил. Въпреки това Демад и последователите му са знаели, че влязат ли в храма, ще бъдат в безопасност.