Читать «Безбожникът» онлайн - страница 27

— Пи твърде много — прошепна приятелят на Александър. — Три четвърти вино, една четвърт вода. Заспа на лежанката. Трябваше аз да го заведа до леглото. Останалото го знаеш. Съжалявам, че се наложи да чакаш толкова дълго. Има ли други новини?

— Има — отвърна Теламон. — Помниш ли храма на Херакъл?

Хефестион кимна. Теламон си спомни дългото, окървавено помещение в храма — мъждивата светлина, която падаше на тесни ивици, проснатите навсякъде обезобразени трупове. Овъглените останки под статуята, странната миризма, смаяния и объркан Калистен, който беше докладвал какво е намерил, крайно озадачен как е могло да бъде извършено подобно клане. Новините се бяха разнесли из града. Когато ги чу, Александър изпадна в пристъп на царски гняв, който беше причина за тежкото му пиене предишната вечер.

— Той чу още — добави Хефестион, гледайки през рамо, като се опитваше да шепне — за смъртта на един от другарите на баща му. Помниш ли Леонид?

— Леонид? — възкликна Теламон. — Един от старите гуляйджии, приятели на Клит! Всяка втора дума му беше ругатня.

— Смел войник — отбеляза Хефестион и млъкна заради звуците, които се понесоха отвън.

— Не се тревожи — обясни Аристандър. — Това е моят хор. Не обичат да чакат и сигурно се перчат пред царските телохранители.

— И независимо дали им харесва или не — усмихна се Теламон, — ще им изрецитират всичко, което знаят от Еврипид.

Две оси, бръмчащи яростно като Фуриите, кръжаха над едно петно от вино на пода. Хефестион протегна крак.

— Ама че досада! — измърмори той. — Имат гнезда из целия дворец, в избите, на тавана…

— Трябва да намерим гнездата — Аристандър махна с ръка, когато една оса се завъртя около него.

— Ароматите, които се носят от теб, ги привличат — засмя се Теламон. — Обичат…

Александър се появи на вратата. Беше сменил туниката, наплискал лицето и косата си с вода. Плесна с ръце и се приближи.

— Достатъчно се самосъжалявах — той отново зае мястото си. — Изкарах си яда. Хефестион, всичко ли е наред в Ефес?

— Гражданите му те обичат, господарю.

— Както обичаха и изчадията на Дарий! — саркастично отбеляза Александър. — Спряха ли кланетата?

— Вече няма убийства, господарю. Заповедта ти беше огласена. Всяко неподчинение да бъде наказвано с незабавна смърт — по военните закони. Пазарите са отворени, улиците са почистени, всички се върнаха към обичайните си занимания.

— А моите момчета? — Александър потри лице. — Моите златни момчета, войниците ми?

— Някои лагеруват в града, военачалниците и командирите имат квартири, останалите са извън стените. Всички се възползват от благата на града, тъпчат се с мляко и мед, месо и бира.

— И вино — добави сухо Александър, намигайки на Теламон. — Така…

Той се облегна на стола и леко се залюля. Лекарят го наблюдаваше с любопитство. Настроенията на царя се променяха за миг — от изпълнен със самосъжаление нещастник, той се превръщаше в царствен водач, лукав пълководец или проницателен политик. Александър можеше да бъде злобен, раздразнителен и сквернословен. Но в подходящо настроение би дарил целия този палат на някоя бедна вдовица. Теламон можеше само да се надява, че царят не е в някое от променливите си състояния.