Читать «Безбожникът» онлайн - страница 29

— Как са се спасили от кланетата? — попита Аристандър.

— Не знаем. Вероятно са се укривали вкъщи или извън пределите на Ефес. Щом убийствата спрели, олигарсите се събрали в имението на Демад, отправили се към храма, охранявани от македонски войници и успели да влязат вътре, без да пострадат. Не носели със себе си почти нищо. Изпратиха ни съобщение, че се боят за живота и безопасността си. Обявиха, че няма да напуснат убежището си в храма, докато не получат нови уверения за сигурността си от царя.

— По това време — обяви Александър — в града всичко беше под контрол. Другите олигарси бяха изпълзели от дупките си — властници, търговци, градски управници, неколцина жреци. Имаха нужда от помощта ми, а аз се нуждаех от тяхната. Те също настояваха Демад и партията му да бъдат зачетени. Продължавай, Теламоне.

— Стояха в храма около седем дни. Не са внесли оръжия, в съответствие с ритуала и имаха само вода, храна и по един кат дрехи.

— Как се облекчаваха? — полюбопитства Хефестион.

— И аз се заинтересувах от същото — усмихна се Теламон. — Те ми казаха, че имат здрави черва и мехури. През деня искаха да ги придружават до най-близкия нужник, това беше и последното, което правеха, преди вратите на храма да бъдат заключени за през нощта.

— И те бяха заключени — потвърди Александър. — Храмът има външни и вътрешни врати. Задният вход е залостен отвътре и не е отварян от няколко месеца — той погледна Теламон.

— Прав си, господарю. Прозорците са високи и тесни. Накарах да претърсят мястото — няма тайни изходи или проходи. Сградата е съвсем обикновена, солидна и просторна, може би затова Демад я е избрал. Храмът е древен, линиите му са много изчистени. Покривът е силно наклонен — Теламон показа с ръце наклона. — Странични колони го подпират. Нишите са празни. В дъното има величествена статуя на Херакъл.

— Ами светилището? — нетърпеливо попита Александър.

— А, да, светилището. Влизал съм в подобни храмове в Лидия и Гърция, където се съхраняват свещени предмети. В този случай беше сребърна ваза, в която, според легендата, имало глинен съд с част от отровата, убила Херакъл.

— Кръвта на Хидра! — очите на Александър блестяха като на дете. — Винаги съм искал да я видя. Помня, че мама ми разказваше тази история. Как кентавърът Нес я дал на любимата на Херакъл. Ако бях…

— Не знаем какво е имало вътре — меко го прекъсна Теламон. — Но сребърната ваза беше поставена върху каменна плоча, вградена в пода. Беше закрепена във вдлъбнатината върху плочата. Около нея имаше кръг с пламтяща жарава, около два метра широк.

— И никой не би могъл да го прекоси? — промърмори Хефестион.