Читать «Безбожникът» онлайн - страница 26

— Защо отклоняваш въпроса, Теламоне? Защо не споделяш с мен?

— Хефестион знае, че не обичам да говоря за жени — отвърна Теламон. — Онова, което става в спалнята ми, си е моя работа, а не твоя.

Александър отново наклони глава встрани.

— Чел ли си напоследък „Държавата“ на Платон, лекарю?

— Знаеш, че не съм.

— Някой попитал Софокъл — прошепна Александър — „Как си с любовта? Имаш ли още сили да лягаш с жена?“ „Млъкни, отвърнал драматургът, с радост оставих зад себе си всичко това; избавих се от луд и жесток господар.“

— Накара да му доведат една робиня — Хефестион направи гримаса.

— И се оказа безсилен? — безцеремонно попита Теламон.

Александър сведе глава и тихо се засмя.

— „Винаги да превъзхожда другите и да се отличава от тях“ — отвърна той, цитирайки „Илиада“.

Теламон отдръпна стола си.

— Не драматизирай, Александре! Добре известно е, че многото пиене води до полова слабост. Ти го знаеш, аз го знам, войниците ти го знаят. Дори маймуните в царската менажерия го знаят.

— Господарю — намеси се Аристандър, — Теламон се погрижи за теб тази сутрин. Ти беше много зле, не можеше да стоиш на краката си. Трепереше и въпреки горещината се оплакваше от студ.

— Получих писмо от мама!

Думите отекнаха като удар с камшик в стаята. Теламон затвори очи и въздъхна. Олимпиада, царицата вещица! Тя можеше да разстрои сина си с един ред повече, отколкото нападащата персийска конница.

— Казва, че съкровищницата е празна, че вече е похарчила богатствата, които й пратих след Граник. Иска да се прибера у дома.

— Не можеш — възрази Хефестион. — Имаш още работа, господарю — тук и в Персеполис.

Александър се приведе напред, отпусна лакти на облегалките на трона.

— Много пих — той погледна гузно към Теламон. — Съжалявам. Извинявай за онова, което казах за Касандра. Ще й пратя подарък. Не, не — той вдигна ръка. — Сребърна флейта, знам, че това ще й хареса. Освен това сънувах.

— Баща си Филип ли?

— Кого? — настроението на Александър рязко се промени.

— Баща си Филип ли? — повтори Теламон.

— Той беше ли мой баща?

— Знаеш, че беше.

— Влизаше в амфитеатъра в Пела — Александър облиза устни. — Видях как сенките се сгъстяват около него, убиецът се спуска напред. Видях ножа, който блести в ръката му. Филип пада на колене, очите му молят да го спася, макар че кръв се стича от устата му.

— Олимпиада пак ти е писала за Филип, нали? — Теламон се приведе и хвана студената ръка на царя. — Както винаги ти е намекнала, че всъщност не си син на Филип, а потомък на някой бог. Че Артемида е напуснала храма си тук, в Ефес, за да помогне при раждането ти. Всичко това са сънища, господарю. Само илюзии. Ако пийнеш чиста вода, хапнеш топла овесена каша, а после се разходиш и усетиш аромата на цветята, ще се почувстваш хиляда пъти по-добре.

Царят рязко скочи на крака и тръгна към спалнята си. Теламон погледна Хефестион, който вдигна поглед към небето и сви рамена.