Читать «Безбожникът» онлайн - страница 30
Пол Дохърти
— Не, именно той правеше вазата недостъпна. Тайната на онова, което беше вътре, се предавала от жрец на жрец. Последният обаче умря неочаквано и сега никой не знае какво е било истинското съдържание на вазата.
— Как е преминавал жрецът през жаравата? — чудеше се Аристандър.
— Очевидно при посвещаването на всеки нов жрец — обясни Теламон — оставяли жаравата да угасне, пепелта изстивала и била почиствана. — Той направи гримаса. — Жрецът отивал до вазата, свалял я от плочата и скрит от погледите на непосветените, разглеждал съдържанието й.
— А убийците? — попита Александър.
— Храмът беше обкръжен и охраняван от войници — продължи Теламон, подбирайки внимателно думите си. — Аз вярвам на Калистен. Няма причини някой от македонците да се е набъркал в градската политика.
— Съгласен съм — Александър изглеждаше разсеян, сякаш все още се чудеше какво е съдържала сребърната ваза.
— По-миналата нощ — Теламон потупа Аристандър по ръката — двамата отидохме при храма по твоя заповед. Посрещнахме Демад и останалите. Повторихме тържествените ти обещания. Обяснихме как на следващата сутрин ще се върнем с водачите на демократите. Мелеагър, който много настояваше Демад да напусне храма и да се върне към административните си задължения, също щеше да присъства.
— Всички ми се видяха в крепко здраве — обади се Аристандър. — Казаха, че семействата им липсват, че искат да се изкъпят и да се преоблекат.
— Приеха ли уверенията ви? — попита Александър.
— О, да. Казаха, че ще напуснат храма на другата сутрин, ако ние двамата се върнем — обясни Аристандър. Предишните нощи началникът на стражата беше заключвал храма и държеше ключовете у себе си. Демад помоли да вземем ключовете с нас. Съгласих се и попитах дали искат още нещо. Те отвърнаха, че искат само свободата си.
— Добре ли бяха? — попита Хефестион. — Някой беше ли мрачен или необщителен?
— Не.
Теламон облиза устни; гърлото и устата му бяха сухи — спомни си освежаващите плодови сокове, които пиеха с Касандра навън в градината. Но както имаше навик, погълнат ли беше от някакъв проблем, царят забравяше всичко друго, включително да яде и пие.
— Всички горяха от нетърпение да си тръгнат, особено Сократ, прислужникът на Демад. Той заяви, че храмът бил обитаван от призраци и пълен с движещи се сенки.
— Обясни ли по-подробно?
Теламон поклати глава.
— Демад му се сопна, че е прекалено суеверен и от това само си пати. Още повече — Теламон вдигна ръка, — че един от хората на Калистен, напълно въоръжен, щеше да остане при тях в храма, както и предишните две вечери. Демад беше доволен от това. Каза, че вярва на думата на македонците, но не и на Агис и останалите демократи.
— Вратите на храма бяха заключени — обясни Аристандър. — Заключих и външните, и вътрешните врати. Никой не можеше да влезе при тях.
— А на другата сутрин? — попита Александър.
— В храма имаше осем души — обясни Теламон. — Беше защитен и добре охраняван. Никой, освен войника не носеше оръжие. Бяха им изпратени храна, хляб и сирене, както и вино.