Читать «Безбожникът» онлайн - страница 25

Александър беше превърнал всичко това в своя главна квартира — една съседна стая служеше за канцелария, а друга — за спалня. Царят се беше отпуснал в подобен на трон стол, обърнат към прозореца, за да се разхлажда от повея на вятъра. На столче до него седеше сърдечният му приятел, мургавият Хефестион, с тревожно лице. Той държеше дясната ръка на царя, разтриваше нежно пръстите му и говореше тихичко. Александър сякаш не виждаше нито него, нито приближаващите се Аристандър и Теламон. Той се свлече на стола, придръпвайки светлозелената си туника. После размаза с крак на пода поредната досадна оса и я подритна встрани. Хефестион се изправи и ги поздрави. Очите му бяха подпухнали от безсъние. И неговото лице беше брадясало като на царя, а косата му — разрошена. Той донесе два стола, за да могат Аристандър и Теламон да седнат срещу Александър. Царят продължаваше да гледа към прозореца, лапнал пръст; по брадата му се стичаше слюнка и незабелязано капеше върху туниката му.

— Добре ли си, господарю?

Александър примигна.

— Господарю, добре ли си? — повтори Теламон.

— Това е някакъв зъл дух — прошепна Аристандър. — Царят е омагьосан.

— Глупости!

Теламон се наведе и хвана китката на Александър. Почувства неравномерния пулс и забеляза капките пот под червеникавозлатистата коса. Понякога Александър изглеждаше точно такъв, за какъвто се беше обявил — богоподобен — с прекрасните си очи и ясни, правилни черти; когато лицето му беше обръснато и намазано с масла и косата му — прибрана в мрежа, той приличаше на атлет от Олимпиадата. Но сега, според Теламон, караше тежък махмурлук и явно не беше спал добре, а това на свой ред беше предизвикало внезапен пристъп на паника — състояние на дълбока тревога, в което той ставаше трескав и избухлив. Лицето му беше зачервено и леко подпухнало, очите — хлътнали.

Александър леко наклони глава вдясно, любимият му жест, който дори придворните имитираха.

— Пусни китката ми, лекарю.

— Добре казано, господарю — отвърна Теламон. — Аз съм твоят лекар, а ти си пациентът.

Александър издърпа ръката си.

— Аз имам безсмъртни мечти — каза той.

— Нима мечтите на всички ни не са безсмъртни?

Лицето на царя се отпусна в усмивка. Той седна изправен на стола, погледна сериозно Теламон, а после отметна глава и избухна в смях.

— Трезвият и строг Теламон, практичен както винаги! Къде е червенокосата ти кучка? Наслади ли й се вече? Обзалагам се, че обича леглото, както птичката — летенето.

— Помощничката ми Касандра е навън в градината — отговори Теламон.

— „Най-добре е изобщо да не се раждаш. А най-доброто след него, е, след като си се родил, да се върнеш възможно най-бързо там, откъдето си дошъл“ — цитира Александър Еврипид.

Теламон хвърли бърз поглед на Хефестион, който поклати глава. Когато Александър започнеше да разсъждава върху тленността, особено след като беше обърнал прекалено много чаши вино, настроението му ставаше определено опасно.