Читать «Безбожникът» онлайн - страница 24

Аристандър спря пред лекарите и ги погледна мрачно. Беше облечен в светлосиня роба и женска наметка, поръбена със златни и сребърни ширити, ограбени от гардероба на някой персиец; лицето му беше покрито с тежък грим.

— Научих ги на няколко стиха — обяви Аристандър. — Репетираме „Иполит“ на Еврипид, великолепно произведение!

Аристандър обичаше да учи телохранителите си на произведения на велики драматурзи, после настояваше всички да ги слушат и да хвалят постиженията на „Хубавците“.

„Подаръците от враговете не са подаръци и не носят добро“ — промърмори Теламон.

— Какво беше това? — попита Аристандър.

— Нищо — усмихна се Теламон. — Стих от „Аякс“ на Софокъл.

— Да не си забравил своя учител Аристотел? — подразни го Аристандър. — Втора глава на „Поетика“?

— Знам какво ще кажеш — отвърна му Теламон. — Според Аристотел, Софокъл твърдял, че хората можели да бъдат каквито искат, но Еврипид ги приемал такива, каквито са.

Аристандър изсумтя и се обърна.

— Хайде, наредете се като хор.

Теламон въздъхна; каквото и да беше желанието на лекарите, Аристандър щеше да постъпи, както беше решил. Хорът се построи в редица с протегнати ръце и скръбни лица.

Езикът ми закле се, макар умът ми да не бе решил…

Щяха да продължат напевните стихове, но един слуга притича бързо като сърна през моравата, викайки имената им. Теламон скочи на крака.

— Царят! — задъхано извика слугата, когато спря пред тях. — Царят иска да ви види веднага.

Ръката на Аристандър се протегна напред, подобна на ноктест крак на хищна птица.

— Кого иска да види царят, момче?

— Теб и лекаря Теламон.

Малко по-късно Аристандър и Теламон, последвани от Хора, влязоха в царските покои в най-отдалечения край на двореца. Вървяха по полирания дъбов под, между белосаните стени, украсени с ярки тъкани. На половината път ги спряха царските телохранители, облечени в церемониалните си брони с пурпурни нагръдници и фустанели върху снежнобели туники и украсени с пера шлемове — бяха извадили мечове, сякаш очакваха внезапно нападение на цялата персийска войска. Командирът им позна идващите, но настоя да спазят протокола — въпреки гневните протести на Аристандър ги претърси за скрито оръжие, преди да ги пропусне.

Александър се беше настанил в разкошно украсената „Хиацинтова“ стая, чиито прозорци без капаци гледаха към градините отдолу. Тя беше пълна с изящни дървени мебели — маси, столове, трикраки столчета и тапицирани със скъпоценни тъкани столчета за крака. Скъпото акациево, кленово и терпентиново дърво беше инкрустирано с оникс, сребро и злато. Кървавочервени рози украсяваха тавана, тъмносини хиацинти — блестящите стени. Подът беше от полирано дърво. В средата на стаята имаше малък басейн, който се пълнеше от скрити тръби. На повърхността му плуваха розови листчета, разпръсквайки омайващия си аромат. Над тях бръмчаха оси — дворецът беше пълен с тях; царят беше накарал телохранителите си да унищожат гнездата, които висяха под стрехите, в избите и къде ли не още.