Читать «Безбожникът» онлайн - страница 23

Касандра, помощничката на Теламон, седеше до него и внимателно белеше ябълка, преди да я разреже на парчета.

— И аз съм виждала да го правят — обяви тя с пълна уста.

Тримата лекари не й обърнаха внимание.

— Виждала съм също толкова пукнати черепи, колкото и вие — яростните й зелени очи се впериха предизвикателно във всеки от тях.

— И какво казваш? — провлечено каза Клеон. — Че трябва да обръснеш черепа на пациента и да го покриеш с гъста, подобна на мастило субстанция?

— Разбира се — потвърди Теламон. — Трябва да си сигурен, че нищо няма да влезе в устата или очите му. Обикновено тази субстанция се разтича като вода, но подобно на втвърдена кал, се натрупва върху пукнатината.

— Трябва да го опитам — заяви Пердикъл. — Макар че пациентите ми сигурно ще ме осъдят.

— Друг метод — Касандра нямаше намерение да се примири с пренебрежението им — е да накараш пациента да дъвче усилено и да наблюдаваш костите на черепа му. Ако има пукнатина, тя ще проличи. Трябва да го направиш бързо — добави тя. — Пораженията на предната част на черепа са по-опасни от тези на тила. А ако пациентът има симптоми на треска или замайване, това означава, че мозъкът му е увреден.

— Кой го е казал? — заяде се Клеон.

— Хипократ — жлъчно му отвърна Касандра.

Лекарят едва не изплю парчето печена гъска.

— Мога да ти кажа глава и стих — продължи тя.

Той поклати глава.

— Опитвал съм още — бързо се намеси Теламон — един находчив начин да лекувам фрактури под коляното. Вземат се клонки от кучешки дрян…

— Дървото, от което се правят сарисите? — Никий говореше за шестметровите копия, носени от македонската фаланга.

— Същото — потвърди Теламон. — Те се подреждат и стягат около крака на пациента, едната над глезена, а другата — точно под коляното. Взимат се четири клончета — той разпери ръце, — малко по-дълги от разстоянието между подложките, между които се подпъхват, сякаш правите кошница.

— И какво става после? — попита Пердикъл.

Теламон чу гласове иззад храстите.

— Леко огънатите клонки се изправят и постоянно разделят двете подложки.

— И? — настоя Клеон.

— Тежестта на тялото се пренася от глезена към коляното и позволява на счупената кост да се намести и да зарасне.

Неодобрителните викове замряха на устните им, когато се появи Аристандър, заобиколен от телохранителите си, яки келтски наемници, облечени в разнородни брони, които дори в жегата не сваляха обшитите си с кожа роби. Теламон трудно ги различаваше заради дългите им руси коси, мустаци и бради. Аристандър ги наричаше „Хубавците“. Теламон тайно ги смяташе за банда убийци, макар винаги да се отнасяха към него с братска обич, защото лекуваше по-дребните им рани, драскотини и постоянните болки в стомаха, които се дължаха на здравото пиене.