Читать «Безбожникът» онлайн - страница 22

Леонид и двамата му другари се бяха настанили добре. Бяха си довели прислужница и тъй като бяха завоеватели, скоро се сдобиха с храна и всички удобства. Леонид все още обичаше да си пийва. Предишната вечер заедно с другарите си бяха излезли и се бяха прибрали доста след полунощ.

— Пием вино като котка мляко — беше казал завалено един от другарите на Леонид, докато помагаше на стария войник да влезе през портата и го насочваше към къщата. Вратарят ги следеше с поглед, докато светилниците на горния етаж бяха запалени. Беше чул пеене, някаква мръсна песен за младо момиче, което тръгнало с войник, но след това всичко се беше укротило.

Вероятно спяха непробуден пиянски сън, помисли си вратарят. Макар че Леонид много държеше на пиене. Вратарят го беше видял да излиза преди малко от страничната врата и да върви през овощната градина. Студеният утринен вятър го накара да потръпне. Той слезе от високия си дървен стол, излезе от къщичката и тръгна през тревата. Не беше видял Леонид да се връща. Войникът беше излязъл от страничната врата, сякаш търсеше нещо. Вратарят крачеше през росната трева. Студът го накара да потръпне, но любопитството му беше възбудено.

— Леонид! — извика той.

Влезе в малка горичка и се заоглежда. Не виждаше светлина от факла. Тръгна между дърветата към дългия правоъгълен басейн, заобиколен от избуяла растителност. Водата в басейна беше мръсна. Отново повика Леонид, но единственият отговор беше уплашеният писък на някаква птица в дърветата. Проправи си път през храстите. Може би Леонид седеше край басейна. Спря на ръба и се взря с ужас — старият войник плаваше по очи, а наметалото му се носеше край него. Вратарят плесна с ръце.

— Леонид! — извика той и клекна.

Войникът не отговори. Плуваше като мъртва риба, посивялата му коса беше разпръсната около главата му, възлестите му ръце бяха свити в юмруци, а подгизналата му наметка се повдигаше от малките вълнички, които браздяха водата.

Първа глава

„В Ефес… царели размирици и кръвопролития, когато Александър се намесил и арестувал бунтовниците от тълпата.“

Квинт Курций Руф, „История на Александър Велики“

Книга 2, глава 7

— Казвам ви — заяви Теламон, — методът работи.

Другите лекари клатеха глави. Бяха насядали около една покривка в градините на резиденцията на персийския военачалник в покрайнините на Ефес — оазис от зеленина с напоявани морави, където се разхождаха и крещяха великолепни пауни. Градината беше пълна с ябълки, нарове и череши, както и със сенчести, обвити в лози беседки и летни шатри. Езеро, покрито с лотосови цветове, блестеше в средата й и едри шарани набраздяваха сребристата му повърхност, неуморно ловейки мухи. Изявлението на Теламон беше посрещнато с мълчание и недоверчиви погледи. Подобни спорове вече бяха обичайни сред лекарите на Александър. Теламон имаше чувството, че непрестанно се опълчва на общоприетите мъдрости, макар да подозираше, че колегите му просто обичаха да го дразнят. Пердикъл, циничният атинянин, с остри черти под оредяващата черна коса; Никий от Коринт, бледа сянка на човек с дълбоко хлътнали очи и уста, винаги готова да задава въпроси. Най-накрая русият и невъзмутим Клеон, когото всички приемаха повече като шпионин на Александър, отколкото като лекар.