Читать «Без светлина» онлайн - страница 9

Това нямаше значение, Кац при всички случаи щеше да бъде повикан. А Кац навярно вече се бе обадил на Джек Уестрейт, който като помощник-началник на следователските служби беше шеф както на Грейвър, така и на Кац. Но Уестрейт нямаше да дойде в тъмното буренясало поле. Неговото царство беше в сферата на словесните лабиринти и политиката, а не сред събитията. Разбира се, той щеше да побеснее заради този случай, дори щеше да изпадне в паника, но по съвсем различни причини.

— Какво ти е мнението? — попита най-после Грейвър. Искаше да разбере интуитивната реакция на Тордела, усещането на опитния детектив от мястото на произшествието.

— Е, самият аз скоро пристигнах — подчерта той, поклащайки глава, — но без да зная нещо повече по случая, само като гледам, склонен съм да мисля, че е самоубийство.

Грейвър почувства облекчение, но само за миг. Все пак в този момент беше благодарен и за такъв временен отдих. Известно време двамата мълчаха и гледаха как жената от криминалния екип снима с видеокамера колата отвън и отвътре, от най-различен ъгъл и перспектива. Когато тя свърши, Грейвър усети, че детективът го гледа. Той се обърна към него. Хлътналите очи на Тордела бяха безстрастни, беше захапал мустака си в единия край.

— Добре, да погледнем — каза Грейвър.

Тордела наведе глава и двамата тръгнаха към колата на Тислър. Макар да не бе валяло толкова много, че да се разкаля, бе доста влажно и по обувките на Грейвър се полепи пръст. Тордела го спря зад жълтата лента, опъната пред отворената врата между две колчета, забити в калта.

— Все още търсим нещо ей там — каза той и посочи неопределено от другата страна на лентата.

Осветен от фаровете на патрулната кола, Грейвър виждаше крака на Тислър под волана, стъпалото му стърчеше навън през отворената врата, а тялото му се бе свлякло към пасажерската седалка. Лъчите осветяваха прозореца до мястото на шофьора и сякаш разпалваха ръждивите пръски върху стъклото, които бяха част от съдържанието в главата на Тислър.

Закопчавайки сакото си, за да не се развява и да не му пречи, Грейвър прекрачи жълтата лента и се приближи до вратата, внимавайки да не тъпче много тревата. Сложи ръцете си в джобовете, стисна зъби и погледна вътре.

При изстрела Тислър е седял зад волана, но сега горната част от тялото му лежеше върху пасажерската седалка, а разбитата му глава бе отчасти потопена в тъмната гъста течност, насъбрала се във вдлъбнатината на седалката. Десният му крак бе извит непохватно под кормилния вал, а левият бе опънат и стърчеше през вратата. Дясната ръка бе метната настрани и висеше над ръба на седалката и под нея на пода лежеше автоматичен пистолет. Имаше страшно много кръв и Грейвър я усещаше, един особен мирис на мухлясало и сладникаво, като нещо старо, което е било държано във влажно мазе. Хрумна му, че тази миризма не се е променила през хилядолетната човешка история и навярно е миришела точно така още от деня, в който Каин за първи път я е подушил.