Читать «Без светлина» онлайн - страница 313

Грейвър пъхна снимките обратно в плика и си спомни безобидната фигура на Страсър, застанал на пистата, приличащ на преуморен търговски пътник.

— Какво беше това? — попита Лара. Тя стоеше във водата до бордюра на басейна, където той беше преди малко, отмятайки мократа си коса от лицето.

— Просто нещо във връзка с разследването — каза Грейвър. — Някои хора още се мъчат да оправят бъркотията.

Той погледна бележката. „Тя беше добър и предан служител“. Миналото време на глагола беше показателно.

Може би наистина самият сатана бе излязъл от черния хеликоптер онази нощ в Бейфийлд. Грешката на Грейвър се състоеше в това, че той изобщо не съумя да разсъждава в достатъчно черни краски, за да разбере истински нещата, с които се бе сблъскал. Арнет му бе загатнала за това. Вместо да мисли за реални данни, килограми или долари, вместо да мисли за битове информация или натрупани разузнавателни сведения, той навярно трябваше да разсъждава не толкова конкретно. Трябваше да погледне на своята работа по-задълбочено, приемайки я като борба между абстракции.

Цялата му кариера бе посветена на хвърлянето на светлина върху тайни, озаряването на мрака посредством познание, макар и тайно познание. Сега си мислеше, че наистина е имал правилна цел през всичките тия години, но е използвал погрешен похват за нейното постигане. И навярно дори е търсил отговорите не където е трябвало. Може би не е трябвало да се занимава тъкмо с хвърлянето на светлина върху човешките деяния, защото, в края на краищата, когато светлината пристигне, същността на мрака се променя; той вече не е мрак. Изглежда той бе пристигнал твърде късно в поредицата от събития. Вместо това навярно е трябвало да се опита да разбере характера на самия мрак и какво точно се случва, когато желанията на хората се създават и формират без светлина.