Читать «Без светлина» онлайн - страница 8

Грейвър погледна групата коли, блеснали след преминалия дъжд. Миризмата от загрети автомобилни двигатели се смесваше с аромата на влажната трева, фаровете на патрулните коли, косото разположение на всички коли, включително и на неговата, му напомняха на учебен етюд, при който всички елементи на композицията бяха разположени така, че да привличат вниманието на зрителя към центъра на платното: колата с отворената врата, през чийто праг се подаваше вдървено единият крак на Тислър.

— Имал ли е документ за самоличност? — попита Грейвър.

— Да — отвърна Тордела. — Във вътрешния джоб на сакото си. — Той извади от своето сако найлонова торбичка с портфейла и полицейската значка на Тислър. От вътрешната страна торбичката беше зацапана с кръв.

За миг Грейвър почувства оптимизъм. Може пък и наистина да е било самоубийство.

— Между другото, имахте късмет — рече Тордела.

Грейвър откъсна поглед от торбичката и се обърна към набития детектив.

— Защо?

— Не бях първият, който излезе — каза Тордела. — Десетина минути преди това обаждане е имало стрелба в един магазин в Кашмиър Гардънс. Продавачът там стрелял по двама типа, които се опитали да го ограбят. Убил единия на място. Ранил другия, който после убил продавача и избягал, стреляйки напосоки, като ранил една жена отвън. В момента се е скрил в някакъв гараж недалече от магазина — заедно със заложник. Предизвика голямо раздвижване. Всички от пресцентъра се втурнаха в онази посока и предполагам, че репортерските коли са или вече там, или са запрашили натам.

Някой остро изруга. Грейвър и Тордела обърнаха погледи към колата на Тислър, където един мъж в цивилни дрехи, може би помощникът на следователя, се отдалечи от отворената врата, тупна с крак и избърса стъпалото си в тревата. После пак изруга.

— Както и да е — рече Тордела, обръщайки се отново към Грейвър, — едва после се обадиха за това. Момчето, което съобщи — той погледна към един от униформените полицаи, — решило, че е вече детектив и казало по радиото, че има случай на „самоубийство“. Струва ми се, ако някой го е чул, това е изглеждало доста скучна перспектива в сравнение с шоуто в Кашмиър. Според мене никой от медиите не знае, че сме дошли тук.

— Да — каза Грейвър, — това е късмет, наистина късмет.

— Той пак погледна колата на Тислър.

— Той беше детектив, нали? — попита Тордела.

— Да.

— По служба ли е бил тази вечер?

— Боже мой, ще ми се да знаех — рече Грейвър.

Тордела кимна. Големите му тъмни очи бяха сериозни и въпреки тревогата придаваха спокоен израз на лицето му. — Към коя секция?

— Организирани престъпления. — Грейвър знаеше как навярно звучи това, загатващо толкова много.

Тордела отново кимна замислено.

— Хората от СВО са тръгнали насам — каза той.

Специалният вътрешен отдел автоматически се занимаваше с всякаква стрелба, свързана с полицейски служители. Този случай щеше да предизвика инфаркт у Джек Уестрейт.

— И капитан Кац също е тръгнал — добави Тордела. Имаше предвид Хърб Кац, съответният по ранг на Грейвър от отдел „Убийства“. — Лейтенантът беше вече поел към Кашмиър Гардънс — обясни Тордела.