Читать «Без светлина» онлайн - страница 10

Тордела посочи вътрешната страна на вратата, към копчето, от което се палеше лампата при отварянето на вратата.

— Той е заклинил с кибритена клечка бутона, за да бъде непрекъснато натиснат — обясни той. — Предполагам, че е поседял известно време, преди да го направи, като не е искал да привлича внимание. — Той махна с ръка към таблото. — Радиото е включено, но звукът е намален докрай. Интересно защо просто не го е изключил.

— А така ли беше отворена вратата?

— Да, точно така. И погледни. — Тордела се надвеси и посочи ръба на отворената врата. — Мисля, че проклетият куршум е нащърбил рамката. Точно затова и търсим в тревата, да намерим гилзата.

— Няма ли нищо?

— Не сме я открили — Тордела сви рамене, захапал мустак, — но още не сме претърсили дрехите му, а и колата.

Той освети с джобното си фенерче вътрешността на колата. Зад пасажерското място висеше закачалка с чифт панталони, опаковани в прозрачен пакет; имаше прикрепено розово етикетче от пералня. На задната седалка нямаше абсолютно нищо, никакъв боклук, нито разхвърляни вещи или дори забравена обвивка от дъвка.

— Той изглежда е обичал реда, а? — Тордела кимна към задната седалка.

— Така беше — каза Грейвър.

— Някой може да е разчистил. Или, струва ми се, самият той. Нали знаеш, понякога го правят.

Съществуваха доста митове за самоубийците, за това как често внимателно планират смъртта си, за необичайното им педантично поведение, преди да умрат, за странната логика на тяхната лудост. Но Грейвър никога не се впечатляваше от тях. Подобни обобщения не му се струваха особено убедителни, защото според него самоубийците не бяха от някакъв отделен, странен вид, който да се отличава със специфични и точно определени черти. Душевно неуравновесени хора извършваха самоубийства. Интелигентни и съвсем уравновесени хора също се самоубиваха. Самоубиваха се и страхливци, и герои. Ричард Кори се бе самоубил, както и Юда. Също и Сократ. В цялото това разнообразие Грейвър трудно можеше да направи някакви обобщаващи изводи. Той винаги се отнасяше с подозрение към простите тълкуващи формулировки; аксиомите го притесняваха.

Малко самолетче забръмча по пистата към тях и се издигна толкова ниско над главите им, че Грейвър сякаш усети буботенето в гърдите си. Всички вдигнаха глави и погледнаха нагоре, проследявайки го в тъмнината.

— Ами тогава да започваме — рече Тордела, слагайки чифт латексови ръкавици, като ги опъваше над китките. — Предполагам, че нямаш никаква идея за това.

Грейвър поклати глава.

— Нямам и понятие. Неговият групов ръководител е Рей Безъм. По правило той трябва да знае дали Тислър е бил на работа тази вечер, но сега е на почивка, на риболов, някъде до Порт Изабел. Но предполагам, че Дийн Бъртъл би могъл да знае.

— Бъртъл ли?

— Той е аналитикът, който повечето време работи с Тислър.

Тордела пак кимна, старателно избягвайки погледа на Грейвър, докато обтягате ръкавиците по пръстите си.

— Добре. Е, виж какво, прекъсни ни, ако искаш да видиш нещо по-специално или ако имаш въпроси — рече той и хвърли бърз поглед към Грейвър. — Иначе смятам да обработя всичко най-подробно, особено като се има предвид кос е лицето.