Читать «Без светлина» онлайн - страница 11

Грейвър се обърна и се върна при колата си; встрани от ярките фарове. Пио Тордела беше само първият от цял куп хора, които щяха да надничат над рамото на Грейвър към този случай. Необяснимата смърт на офицер от разузнаването предизвикваше максимално подозрение с минимална надежда за неговото разпръскване. Просто нямаше начин да се избегне непосредственото предположение, че нещо ужасно се е случило в отдела, където тайните бяха основният предмет на дейност.

Облегнат на предния калник, Грейвър ги наблюдаваше как разиграват това, което бе станало съвременен ритуал на американската градска култура. Вечерта се бе поохладила за няколко часа от преминалия дъжд, но сега горещината се завръщаше отново и започна да става задушно. Беше му трудно да разбере дали влагата по тялото му се дължи на невероятната влажност на въздуха или на стичащата се пот. Необичайно дъждовната пролет и ранното начало на лятото бяха породили изобилие от насекоми в буйната, висока трева, от която те излизаха на все по-гъсти рояци, забулвайки ярките фарове на колите и проблясваха като малки искрици.

Партньорът на Тордела изчезна зад тъмната страна на колата на Тислър, докато Тордела се консултираше с помощника на следователя и жената от криминалния екип. Застанал сред блещукащия рояк насекоми, той говореше и жестикулираше с ръце в бледите латексови ръкавици, а фигурата му хвърляше отривисти сенки върху зейналата врата на колата зад него.

Грейвър отново погледна към Тислър, изкривеният му крак пак се мерна осветен сред тъмнината и почти му се стори, че Тислър се бе помръднал и с неудобната поза на тялото си като че ли се съпротивляваше, сякаш в неочаквания ужас на онзи последен миг той бе променил решението си и отчаяно се бореше да не бъде погълнат в черната паст на вечността.

3.

Хърб Кац запали цигара. Беше облечен в анцуг, макар че според Грейвър той надали бе пробягал и петдесет ярда, откакто бе завършил полицейската академия преди повече от двадесет години.

— Какво каза Уестрейт, когато ти му се обади? — попита Грейвър.

Двамата с Кац се бяха облегнали пред колата на Грейвър и наблюдаваха как Чарли Брикър и Ходж Питърсън от Специалния вътрешен отдел са се съсредоточили върху колата и нейното съдържание заедно с Тордела и неговия партньор. Светлините от патрулната кола бяха заменени с портативни прожектори на криминалния екип и двама детективи ръсеха колата с прах и събираха отпечатъци.

— Ама че кучи син! — каза Кац, имитирайки острия глас на Уестрейт. — Защо не му се обади?

— Знаех, че ти ще го направиш.

Грейвър стоеше със скръстени ръце. С Кац бяха почти на една възраст и се познаваха още когато работеха заедно в Отдела по убийства. Мургав и красив, Кац беше с гъста черна коса и с такива гени, които щяха да я поддържат черна дълго след като повечето негови връстници навярно биха използвали специални шампоани, с надеждата да запазят останалото от прошарената им коса. Грейвър все си мислеше, че в чертите му има нещо славянско. Кац имаше жена, две дъщери и син. Подобно на сина и дъщерята на Грейвър, сега и трите му деца учеха в колеж.