Читать «Без светлина» онлайн - страница 7

Колата на Грейвър леко се поклащаше по коловозите, наближавайки мястото, и спря до най-близката патрулна кола. Имаше само две такива, освен колата на детективите без опознавателни знаци, пикапа на криминалния екип и пикапа на следователя по смъртни случаи. И естествено, там беше и другата кола, която трябваше да бъде на Артър Тислър, малък шевролет, модел отпреди няколко години, чиято врата откъм шофьора беше отворена. Колата имаше неопределен тъмен цвят, може би син или зелен, повърхността й бе поолющена от слънцето. Макар че стоеше в центъра на вниманието, тя изглеждаше съвсем не забележима, като черна дупка, поглъщаща светлина.

Когато загаси фаровете и излезе от колата, двама униформени полицаи се появиха иззад колата на Тислър, развивайки жълта лента за ограждане на местопроизшествието в доста широк параметър. Пио Тордела, набит и тъмнокос, тръгна към него, газейки през високата и мокра трева, която беше отъпкана около колата на Тислър. Той мина пред фаровете на една от патрулните коли и се приближи до Грейвър.

— Капитане — каза Тордела, щом стигна до него.

Те се ръкуваха и в този първи момент Грейвър усети как меките очи на Тордела го оглеждат преценяващо, преди да се отклонят встрани. Грейвър беше работил шест години в отдел „Убийства“ скоро след като свали униформата, но оттогава в продължение на вече четиринайсет години беше в Отдела по криминално разузнаване. По-голямата част от кариерата му бе преминала в разузнавателна работа, главно като аналитик, а през последните четири години, и като капитан на отдела. От почти пет години не се бе появявал на местопроизшествие.

Но не това беше причината за неспокойния поглед на Тордела. По-скоро то имаше връзка с работата на Грейвър. Криминалното разузнаване беше особен отдел. Понякога го презираха, понякога му се сърдеха или се бояха от него, но винаги съществуваше известно уважение към него. Грейвър се стараеше да не обръща внимание на всички тези отношения. Той ги разбираше и ги търпеше. Хората, изкарващи прехраната си със събиране на тайни, не можеха да очакват особена сърдечност и топлота от останалите. Грейвър знаеше какво означава загрижения поглед на детектива. Смъртта на един от пазителите на тайни беше от съдбоносно значение, всъщност тя беше нещо безпрецедентно и Тордела просто не знаеше какво ще стане. Ако имаше възможността да избира, той никога не би поел този случай.

— Истинска каша, капитане — колебливо се опита да го предупреди Тордела. Гласът му бе тих и внимателен, с точно произношение. Мустаците му бяха гъсти и скоро щяха да станат рошави. Имаше навик да ги захапва в единия край с долните си зъби.