Читать «Без светлина» онлайн - страница 6

Или може би не. Навярно след случилото се тази вечер Грейвър никога нямаше да го забрави.

Той се прехвърли в дясната лента, намали скоростта и пое надолу към изхода за „Харуин“. Вдигна брадичката си, за да опъне малко шията си под възела на вратовръзката и си напомни да премести копчето на яката. То щеше да бъде второто за една седмица и всъщност това потвърждаваше показанията на домашното му кантарче вече от няколко месеца насам. Което беше съвсем добре. И без това все си мислеше, че е прекалено слаб. Не познаваше друг мъж на средна възраст, който изобщо да не се интересува какво яде.

„Харуин“ беше дълга улица. Водеше в посока изток-запад от Саутуест Фриуей към Шарпстаун, през добри и не чак толкова добри части на града. От дясната страна улиците започнаха да стават по-рядко населени и постепенно незастроените парцели преминаваха в празни ливади и тъмни, неосветени пространства земя. Железопътните коловози на Съдърн Пасифик Рейлроуд извиваха откъм север, когато наближи надлеза при Сам Хюстън Толуей, а после продължаваха успоредно на „Харуин“, щом в далечината се появиха светлините на летище Андрау Еърпарк.

Зави надясно към Уилкрест, намали скоростта, пресече жп линията и после смъкна страничното стъкло, вглеждайки се в тъмнината отляво, през празните площи към пустия край на самолетната писта. Усети мириса на мокра трева и бурени. Учуди се, че не може веднага да съзре светлините на патрулните коли. Полето изглеждаше съвсем равно. Огледа добре шосето встрани. Пио Тордела му бе дал точни указания. Детективът от Отдела по убийства му обясни да търси тесен черен път веднага щом пресече жп линията. Пътят не бе обозначен, всъщност представляваше само коловози през треволяците.

Тъй като нямаше друга кола по цялото протежение на шосето, той пресече насрещната лента за движение и подкара бавно покрай банкета, за да може по-лесно да улови с фаровете си някакво прекъсване на равния бордюр от треви. Наистина веднага го откри.

Зави по него и скоро зърна синьо-червените проблясъци от патрулна кола на около стотина ярда в празното пространство, наравно и почти закрита от високите треви. Явно дъждът не е бил толкова обилен, че да направи коловозите непроходими. Надвесен над волана, той се мъчеше да ги следва, чувайки свистенето на тревите, когато те се превиваха и се влачеха под шасито на колата.

Пътеката се спускаше леко към плитка падина и в този момент изникнаха силуетите на три-четири коли на фона на светлините от града далече зад летището. Когато той наближи, фаровете му уловиха късове боклуци, разпокъсани найлонови торбички и опаковки, заплетени в треволяците, ръждясало парче от нещо като автомобилна броня, проблесна стъкло, някаква избеляла от слънцето щайга, капачки от консервни кутии, заклещени в калта и тревите. Явно тази падинка беше използвана като незаконно сметище, за изхвърляне на всичко ненужно, от което градските жители непрекъснато се освобождаваха, сякаш си сменяха мъртвия слой на кожата.