Читать «Без светлина» онлайн - страница 20

— Боже мой — рече Бъртъл. Той се наведе, вдигна носната си кърпа и я метна на масата до чашата си. — Разбира се — прибави той, като се отпусна на дивана. — Да, разбира се. Нямам нищо против. Би трябвало аз да го направя. Знам. — Той погледна Грейвър. — Нещо друго? Това ли е всичко, което ти е известно?

— За съжаление да.

Бъртъл недоверчиво се намръщи, но тъй като Грейвър не каза нищо повече, отклони поглед.

— Защо, по дяволите, го е направил?

— Надявах се ти да ми подскажеш нещо — рече Грейвър.

Бъртъл го стрелна с очи. Като че ли изглеждаше слисан.

— Ти навярно го познаваше по-добре от всеки друг — му напомни Грейвър.

— Виж какво, аз не… аз просто… — Той млъкна и после, както чудесно умееше, събра мислите си. — Добре — каза той, опъна ръце с дланите нагоре, за да се успокои и започна отново. — Та ние не бяхме чак толкова близки, Маркъс… — Той се замисли, загледан втренчено някъде край Грейвър, навън към тъмнината зад прозорците, поклащайки бавно глава.

— Боже мои, не знам… дали е нещо семейно — започна той. — Не мога да си представя да е имало нещо в дома им, между него и Пеги, което да го е тормозело… дотолкова… нали разбираш, че да стигне дотам. Честно казано, не виждам. Бракът им беше… просто не знам… — Той се прокашля. — Би се сторил скучен за някои хора. Арт не беше… не изневеряваше. Дори не се шляеше с мъжки компании. Не е и оставял задълго Пеги сама заради някакъв спорт. Ходеше на работа и се прибираше вкъщи. Почти винаги бяха заедно.

— Нямаха някакви разногласия, или поне не сериозни. Арт нямаше нищо против да ходи на котешките изложби на Пеги и да й помага с глупости от този род. Всъщност това бяха основните им „светски занимания“, нейните котешки изложби.

Той млъкна и мислите му се отклониха за момент, после поклати глава.

— Просто не виждам за какво е могъл да се самоубие. Не е имало нито любовници, нито някакъв шантав секс или разочарования. — Опита се да го обясни. — Имам предвид… че никога не съм виждал признаци за подобни истории. Нали разбираш, Арт и Пеги… не са проявявали нищо от този род. Нямаше никакви крайности, нямаше опасност, за каквото и да е при тях двамата да излезе от контрол.

Той облегна главата си назад и я завъртя, за да облекчи напрежението във врата си. Поизправи се.

— Ами семействата им? — попита Грейвър. — Имало ли е някакви усложнения там? Парични проблеми или дългове?

— Семейни грижи ли — рече Бъртъл. — Бащата на Арт е починал преди пет или шест години. Майка му живее в Далас, в пансион за стари хора, близо до единствената му сестра. Никога не е изразявал някаква загриженост за тях. Мисля, че родителите на Пеги живеят в Корпъс Кристи. Всъщност нищо не зная за тях.

— Що се отнася до парични проблеми, боже мой — Бъртъл леко се усмихна — Арт е „финансово консервативен“. Съмнявам се дали изобщо знаеше какво означава думата прахосник. Не можеше и да си представи, че може да живее не според средствата си. Един от малкото хора в Съединените щати, плащащи за всичко в брой. Май че единствените пари, които те дължат; са за къщата… — Той се поспря. — В действителност, боже мой, според мен Тислър би трябвало да е последният човек в света да се самоубие, дори само защото така ще лиши Пеги от застраховката. Той си плащаше вноските от години… пари за черни дни… така го разбираше. Би сметнал подобно нещо за страшно глупаво. Искам да кажа, че ако е имал право на избор, веднага би отхвърлил това. Чисто и просто не би го възприел като… практично.