Читать «Без светлина» онлайн - страница 21

— Значи мислиш, че не се е самоубил?

Бъртъл вдигна поглед.

— Не, изобщо нямах предвид това. Нищо такова не намеквам… — Той се спря и погледна втренчено Грейвър, който мълчеше. — Трябва да се заемем с неговите разследвания, така ли?

— Независимо какво открие отдел „Убийства“, ще се наложи да направим проверка за наше собствено удовлетворение — каза Грейвър. — Трябва да се уверим, че няма никаква връзка, знаеш го.

Бъртъл преглътна и кимна.

— Разбира се… зная.

— Той не прикриваше ли нещо? — попита Грейвър.

Беше напълно резонен въпрос и това на Бъртъл му бе известно. Служителите от разузнаването не бяха по-различни от останалите хора, когато понякога им се налагаше да направят подобна преценка. Макар че всяка разузнавателна организация използваше обстойна документираща система, за да отчита — и да докаже — своята дейност, както и да контролира здраво своите детективи, не съществуваше метод, предвиждащ пропуските. Поради какви ли не причини имаше случаи, когато детективите не влагаха всичко в камарите от доклади, в които трябваше да регистрират всеки проучван от тях обект. Добрият детектив си имаше свой строго личен периметър. Той никога не казваше докрай всичко, което знае, дори на своите преки началници, разчитащи на неговата почтеност. Всеки добър старши офицер знаеше това, както и че нищо не може да направи по този въпрос. В техния занаят тайните бяха разменната монета и детективите си имаха по някоя и друга тайна настрани — за всеки случай.

В края на краищата обаче човек трябваше да вярва, че системата работи просто защото беше система. Трябваше да вярваш, че твоите агенти няма да задържат информация в ущърб на операцията или отдела, или пък на идеалите, присъщи на професията. Най-после, както и при други неща, въпросът се свеждаше до доверието. Грейвър прекрасно разбираше тази ирония. От опит знаеше, че хората, на които един офицер от разузнаването би имал доверие в даден момент както в занаята, така и извън него, се брояха на пръстите на едната ръка.

— Наистина — рече Бъртъл — ти го познаваше достатъчно добре и знаеш, че той не говореше много. Ако е задържал нещо значително, не ми е подсказвал за това. Операция Селдън го беше погълнала изцяло. Ставаше все по-трудно, но просто не виждам как тя би могла да има дори далечна връзка с нещо от този род.

— Боже мой, Дийн. Значи не смяташ, че комбинацията между изхвърлянето на токсични отпадъци и трафика на наркотици съдържа потенциална опасност?

— Разбира се, да, но моето мнение е, че Арт не беше чак толкова навлязъл в това. Всъщност доникъде не беше стигнал. Виждал си неговите доклади за контактите му. Той едва започваше с оня информатор. Въпросният тип имаше големи възможности, но Арт трябваше да се спука от работа, за да го разработи. Но пък не знаеше чак толкова много, за да бъде убит.