Читать «Без светлина» онлайн - страница 22

— Според това, което ти знаеш.

— Е, да — празна Бъртъл, — според това, което знам.

— Той не работеше ли по нещо друго, потенциално опасно?

Бъртъл поклати глава и се втренчи към нощта отвъд прозорците.

— Останалите три обекта, по които работеше… — Гласът му постепенно заглъхна и като че ли отново мисълта му се отклони в друга посока. За момент и двамата не казаха нищо. После Бъртъл продължи, а погледът му все още бе насочен навън: — Според мен бяха просто безполезни. — Той премести погледа си върху Грейвър. — Не знам — рече той. Изразяваше по-скоро озадаченост, отколкото неведение.

Грейвър гледаше внимателно Бъртъл. Очакваше той да се шокира, да стане сериозен, дори зашеметен от новината за смъртта на Тислър, но не предполагаше, че ще бъде развълнуван именно така, че ще бъде толкова… обезпокоен.

— Е, добре — рече Грейвър. Беше чул достатъчно. Може би Бъртъл щеше да погледне на това по друг начин на следващата сутрин. — Виж какво, може би аз самият трябва да отида, за да съобщя на Пеги. Или пък да дойда с тебе…

— Не, не се безпокой — каза Бъртъл и поклати глава. — Редно е наистина аз да го направя. Аз и Джини. — Той погледна чашата си, сякаш очакваше, че е останало нещо за пиене. Вдигна очи към Грейвър.

— Утре трябваше да е първият ден от отпуската ми — рече той. — Май ще трябва да я отложа.

Грейвър беше забравил.

— Имаше ли намерение да заминаваш?

— Не през първата седмица. Джини не успя да се освободи. Но щяхме да пътуваме през втората седмица.

— Може би всичко ще се изясни за два-три дни.

— Ами Безъм? Невъзможно е да го открием сега, нали?

— Така е, но той трябвало да се прибере в града утре късно следобед, макар че е в отпуска още една седмица.

— Това страшно ще го слиса.

— Ще се опитам да се свържа с него, веднага щом се върне.

— Ами Уестрейт?

— Не съм говорил с него — каза Грейвър.

— Ще бъде бесен.

— Вероятно.

Грейвър не беше изненадан от въпроса. Джек Уестрейт упражняваше такъв натиск върху отдела, че всеки път, щом се случеше нещо по-необичайно, винаги, когато имаше административни или бюджетни промени, или пък някое разследване станеше „деликатно“, всички се чудеха как ще реагира Джек Уестрейт. Никой изобщо не се надяваше, че той е готов да пострада заради тях. В това отношение Уестрейт беше последователен; винаги поставяше на първо място себе си и личните си интереси. Всеки път, щом имаше някакво, дори малко вълнение, първата му мисъл беше как то ще засегне собствената му лодчица. Егоцентричният отчаян акт на Артър Тислър щеше да представлява невероятно раздразнение за собствените му егоцентрични интереси.

Грейвър гледаше как Бъртъл разсеяно навива часовника си. Беше хубав ръчен часовник, от класическия тип, без батерия. Трябваше редовно да се навива. Грейвър предположи, че дори не е херметически. Бъртъл повъртя несъзнателно кожената каишка с позлатена закопчалка. В работата си те не се сблъскваха често със смъртта. Всъщност рядко можеха да видят каква е реакцията на хората при срещата им с нея.