Читать «Без светлина» онлайн - страница 19

Джинет Бъртъл ги остави сами.

Двамата седнаха, Грейвър в едно кресло, а Бъртъл на голям диван, тапициран с коприна. Грейвър се отпусна на меката облегалка, гърбът го наболяваше. Бъртъл седеше надвесен напред, отпи от чашата, после отпусна ръце върху коленете си, хванал небрежно чашата между две длани, без да откъсва поглед от Грейвър.

— Просто не знам как да подхвана — каза Грейвър. — Артър Тислър е мъртъв. Изглежда се е самоубил.

Бъртъл изпусна чашата.

Беше останало съвсем малко питие и то се разля върху кремавия килим заедно с две-три парчета лед.

— По дяволите — рече той, приковах очи в Грейвър. Гласът му беше задавен и ругатнята се отнасяше за известието на Грейвър, а не заради разлятата напитка. Той погледна надолу — беше нещо бистро, джин или водка, после се наведе и вдигна чашата, помъчи се да хване кубчетата лед, накрая успя и ги сложи в чашата. Извади носна кърпа от джоба си, опъна я върху мокрото петно и я притисна, а после остави чашата на ниска масичка. Движеше се бавно, сякаш се боеше да не загуби равновесието. Погледна кърпата между босите си крака.

— Боже мой — каза той. Лицето му бе изопнато.

За момент и двамата не проговориха, докато Бъртъл се вглеждаше в носната си кърпа.

— Бях там тази вечер…

— Там? — прекъсна го Бъртъл, все още с поглед надолу. — Вкъщи ли го е направил?

— Не. Паркирал в едно пусто поле край пистите на летище Андрау. Един патрулен полицай случайно го видял и отишъл да провери.

Бъртъл не помръдваше.

— А как?

— Застрелял се е.

Мълчание.

— В главата ли?

Грейвър кимна. Наблюдаваше внимателно Бъртъл. Двамата бяха добри приятели. Не общуваха чак толкова много извън професионалните си връзки, но помежду си бяха по-близки от останалите си колеги. Грейвър се чувстваше почти като по-голям брат на Бъртъл, който бе десетина години по-млад, такова беше и отношението на Бъртъл към него. Всеки от тях знаеше каква е логиката на мисълта на другия и двамата навярно влагаха себе си в разузнавателната работа повече, отколкото бе здравословно за браковете им. Бяха сродни души и си го знаеха.

— В устата ли?

Беше странно, че иска да го изясни, но понякога любопитството на човек към самоубийството, за това как точно е станало, беше също така неочаквано, както и самият акт.

— През дясното слепоочие, Дийн. Използвал е собствения си пистолет.

Погледът на Бъртъл беше все още прикован в носната кърпа.

— Самоубийство — промълви той.

Грейвър долови потиснатия тон в гласа на Бъртъл и му се стори необичайно прекаленото внимание към носната кърпа между краката му. Забеляза, че Бъртъл е пребледнял и като че ли му се гадеше.

— Е, поне така изглежда. Това все още е неофициално. Нямаше бележка, във всеки случай не около него.

За няколко минути Грейвър предаде на Бъртъл как са се разбили събитията тази вечер, как точно всичко се беше случило. Когато свърши, Бъртъл вдигна поглед.

— Ами Пеги?

— Тя още не знае — каза Грейвър. Той се поколеба. — Неприятно ми е да те помоля за това, Дийн, но ще съм ти признателен, ако ти й го съобщиш.