Читать «Без светлина» онлайн - страница 18

Лампата на входа светна и докато се чудеше дали не е по-добре да помоли Бъртъл да седнат отвън вместо вътре, вратата се отвори и Джинет застана на прага, в къси светли шорти, които бяха почти скрити от широките краища на туника без ръкави.

— Маркъс — рече тя с учудена усмивка. — Дийн не ми каза, че ще наминеш. — Тя пристъпи навън и го прегърна.

— Извинявай, Джинет — каза Грейвър. Шията й ухаеше леко на парфюм. — Той не знае, че ще дойда… Трябва да го видя само за няколко минути.

В очите й за миг трепна едва забележимо безпокойство, което веднага изчезна. Дори ако мъжете и жените от разузнаването казваха на брачните си партньори повече от необходимото за своята работа, половинките им бяха приучени да мълчат. На практика те винаги проявяваха неестествено безразличие.

— Е, влизай — каза тя и отстъпи в антрето. — Седнали сме навън във вътрешния двор. Беше прохладно след дъжда, но вече се затопли. — Тя затвори вратата след него. Ние си пийваме… ти искаш ли нещо?

По време на всички неприятности, свързани с доста нашумялата любовна история на Дор, Джинет Бъртъл проявяваше изключително съчувствие. Той научи, че и покойният й баща бе преживял нещо подобно на времето и тя се отнесе към Грейвър с онова разбиране, до което бе достигнала от собствения си опит. Заради това Грейвър й беше страшно признателен и между тях се появи мълчалива близост, която въпреки дългогодишното им приятелство, дотогава не съществуваше. Тя беше доста по-ниска от Грейвър, с много бяла кожа и къса черна коса. Беше жена, която още от събуждането си сутрин изглежда свежа и невъзмутима.

— Не, нищо не искам — отвърна Грейвър. — Няма да се бавя…

Те тръгнаха през всекидневната към открита и модерна кухня с цвят на слонова кост.

— Дийн се канеше да работи на двора — каза тя, — но дъждът беше оправдание да го отложи.

— Не вярвам да е търсил оправдание — рече Грейвър.

Тя се засмя и прибра кичур коса зад ухото си.

— Така е, не гореше от особен ентусиазъм да работи.

В този момент задната врата на кухнята се отвори и Бъртъл влезе, по джинси и бос, със стара футболна фланела, чиито ръкави бяха навити до лактите. В ръцете си държеше двете им чаши с напитки и се мъчеше да затвори вратата с пета, когато вдигна поглед и зърна Грейвър.

— Маркъс. — На лицето му за кратко време се сменила няколко изражения — на изненада, недоумение, предчувствие, — преди да се овладее и да се усмихне привидно спокойно. Той се приближи и подаде на Джинет една от чашите. — Какво е станало?

Може би реагира така бързо заради зле прикритата тревога на Грейвър, ала каквото и да бе доловил, направи опит да се покаже невъзмутим, макар и предполагайки, че това навярно не е светска визита.

— Извинявай, че не се обадих предварително — каза Грейвър.

— Няма значение, не се безпокой — рече Бъртъл. — Хайде да седнем тук. — Той махна с питието си към дневната. — Навън беше хладно, но не за дълго. О, да — той посочи чашата, — искаш ли нещо?

— Не, благодаря.

— Джини — обърна се Бъртъл към жена си, — би ли проверила навън дали съм прибрал всичко? Май че забравих някакви бисквити.