Читать «Без светлина» онлайн - страница 12

Кац си имаше също и любовница. Откакто Грейвър го познаваше, около него винаги се навърташе жена, макар че никога не бе чул да се говори за това. Кац беше дискретен и умен. На няколко пъти през последните няколко години Грейвър усещаше, че на Кац страшно му се иска да разбере дали той знае за неговите любовни истории, но Кац никога не направи грешката да се опита по заобиколен начин да открие това. Грейвър доста често се сблъскваше с подобни неща. Когато си работил по-дълго в Отдела по криминално разузнаване, рано или късно научаваш доста по поведението на хората. Те само могат да се питат колко от тайните им са ти известни. Ония, които са склонни да изпитват гузна съвест, просто те отбягват. Циниците приемат, че знаеш почти всичко и се държат подчертано невъзмутимо. Кац беше циник и не беше от хората, които се оставят да бъдат измъчвани от чувство за вина.

— Той ми каза да се свържа с него веднага щом разбера нещо — рече Кац. — Усетих паниката в гласа му. Мисля, че имаше гости. Жена му вдигна телефона, а когато той се обади, дочувах наоколо доста гласове.

Край колата на Тислър правеха опити да преместят тялото така, че да погледнат под него. Всички се пазеха да не се изцапат с кръв, но крайниците на Тислър се бяха вкочанили в неудобна поза, което правеше задачата им непосилна.

— Ако се окаже убийство — рече Грейвър — Джек ще трябва да се разправя с Лукънс.

Уорд Лукънс беше помощник-началникът, отговарящ за ръководния състав и главният съперник на Уестрейт в управленческата политика, в която постоянно се замесваха десетте помощник-началници. Той постоянно дебнеше Специалния отдел и едно убийство в Разузнавателния отдел щеше да му предостави благоприятна възможност да разследва владенията на Уестрейт в най-покровителствания отдел в цялото ведомство. Това означаваше вътрешна бъркотия, която лесно можеше да се прояви и навън.

— Добре, ами тогава какво, Маркъс? — Кац кимна към окървавената кола пред тях. — Ще те изненада ли, ако е самоубийство?

— Ще ме изненада — съгласи се Грейвър. — А още повече би ме изненадало, ако е убийство — и здравата би ме уплашило.

— Значи той не е работил по нещо, което евентуално е можело да доведе до подобен завършек?

Грейвър поклати глава.

— Всъщност не.

Кац се обърна и погледна Грейвър.

— Ама че ужас — рече той. — Какво ли значи това?

— Не съм го очаквал. Поне не от него или от другите детективи. Може би по-скоро от осведомителите му. Обикновено се смята, че за осведомителите, за източниците на информация има риск, но не и за самите агенти.

— Дори ако е самоубийство, ще имате доста неприятности, докато убедите някои хора, че няма нищо съмнително.

— Някои хора ли?

— Предполагам, почти всички.

— Да, и на мен така ми се струва.

— Изглежда наистина страшно — рече Кац.

Те наблюдаваха как служителите от моргата заедно с детективите се мъчат да свалят скования труп на Тислър от предната седалка. Заради особената му поза краката и ръцете му се заклещваха по ръбовете на вратата и гърба на седалката, докато го обръщаха и извъртаха, за да го измъкнат от колата.