Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 72

— И са взели черепа?

Пърлмутър кимна.

— Да, Роксана лично го взела. Оттогава той станал наследствена вещ.

Пит се загледа безцелно през прозореца в зеления пейзаж на Вирджиния, прелитащ покрай тях.

— Дори двата черепа да се окажат еднакви, след като по тях няма никакви следи, надписи, пак няма да можем да разберем кой ги е изработил и защо.

— Не за да сравняваме черепите уредих среща с госпожа Мендър-Хъстед.

— А защо?

— От десет години се опитвам да купя семейните писма на фамилията Мендър, свързани с китоловните дни на капитан Мендър, и корабните дневници на плавателните съдове, които е управлявал. Но най-главната вещ от колекцията, за която бих дал какво ли не, за да я притежавам, е корабният дневник на изоставения и скован от леда английски търговски кораб.

— В такъв случай имаш тайна мисъл за това посещение.

Пърлмутър се подсмихна лукаво.

— Надявам се, че когато госпожа Мендър-Хъстед види твоя череп, може да склони да ми продаде нейния заедно със семейния архив.

— Не се ли срамуваш, като се погледнеш в огледалото?

— Срамувам се — засмя се ехидно Пърлмутър, — но това чувство бързо отминава.

— В корабния дневник на изоставения кораб не пише ли нещо за мястото, където е бил намерен черепът?

Пърлмутър поклати глава.

— Изобщо не съм го чел. Старата дама го държи заключен.

В продължение на няколко секунди Пит потъна в мислите си. Питаше се колко ли още обсидианови черепи лежат скрити някъде из целия свят.

Ролс-ройсът се движеше с висока скорост и измина разстоянието до Фредериксбърг само за час и половина. Мълхоланд отби по кръгла алея за коли, водеща към живописна къща в колониален стил, разположена на хълмистата част на града над река Рапаханок с лице към някогашното бойно поле, където по време на Гражданската война в един ден са били убити 12 500 войника от Северните щати. Построената през 1848 година къща представляваше изящен паметник на миналото.

— Е, пристигнахме — каза Пърлмутър, когато Мълхоланд отвори вратата.

Пит отиде зад колата, вдигна капака на багажника и извади кутията с черепа.

Двамата изкачиха стъпалата; Пърлмутър дръпна шнура на звънеца и посочи с брадичка кутията.

— Това може да изиграе роля.

Кристин Мендър-Хъстед беше приветлива възрастна дама. Имаше пъргави движения за възпълното си тяло, бяла коса, гостоприемна усмивка и ангелски черти на лицето. Лешниковите й очи искряха, докато се ръкуваше енергично с Пърлмутър и кимна, когато той й представи приятеля си.

— Моля, влизайте направо — покани ги тя мило. — Очаквах ви. Ще пиете ли чай?