Читать «Атлантида открита» онлайн
Клайв Къслър
Клайв Къслър
Атлантида открита
Дълбоко съм благодарен на майор Джо Андржевски (в оставка) за щедрите му и ценни съвети към специалните сили.
Изказвам също благодарност на К. Ерик Дрекслър и Кристин Петерсън, водещи специалисти по нанотехнологията, за техните напътствия, и на Джон Стивънс, който ме преведе през лабиринта на рудника „Пандора“. Благодаря и на полковник Хауард А. Бюкнър, Доналд Сир, Греъм Ханкок, Чарлс Хапгуд и Платон, чиито книги и думи бяха безценни за мен, както и на Пол Молар, който ми услужи със своя невероятен „Скайкар“.
Сблъсък
Нашественикът дошъл от отвъдното. Мъглявинно небесно тяло, древно колкото самата вселена, то се родило сред огромен облак от лед, скали, прах и газ, когато преди 4.6 милиарда години се образували външните планети на слънчевата система. Скоро след като пръснатите му частици замръзнали в твърда маса с диаметър километър и шестстотин метра, то потеглило безшумно през празното пространство на орбитално пътешествие, което отново го отвело около далечно слънце и на половината път до най-близките звезди — пътешествие, продължило много хиляди години.
Сърцевината, или ядрото на кометата, представлявала конгломерат от замръзнала вода, въглероден окис, метан и назъбени блокове от металоносни скали. Ядрото можело да бъде точно описано като мръсна снежна топка, хвърлена в пространството от божията ръка. Но когато то се завихрило покрай слънцето и поело по обратния си път отвъд външния обсег на слънчевата система, слънчевата радиация реагирала със своето ядро и така се стигнало до метаморфоза. Грозното патенце изведнъж се превърнало в красиво създание.
Когато то започнало да абсорбира слънчевата топлина и ултравиолетовата светлина, се образувала една дълга запетая, която бавно прераснала в огромна светеща синя опашка. Тя се извила и разтеглила зад ядрото на разстояние 144 милиона километра. Друга по-къса опашка с ширина 1.6 милиона километра също се материализирала и се извила от двете страни на по-голямата опашка като перки на риба.
Всеки път, когато кометата минавала покрай слънцето, загубвала част от леда си и ядрото й намалявало. Най-накрая, след още 200 милиона години, когато загубила всичкия си лед, тя се разпаднала във вид на облак от прах и се превърнала в няколко малки метеорита. Кометата обаче никога не излязла от орбита извън слънчевата система, нито продължила да обикаля отново около слънцето. На нея не й била отредена бавна, студена смърт някъде далече в черното пространство. В рамките само на няколко минути животът й угаснал. Но при последната си орбита кометата минала на 1 440 000 километра от Юпитер, чиято огромна гравитационна сила я изместила по курс, водещ до неминуем сблъсък с третата планета от слънцето — планета, наричана от обитателите й Земя.
Навлизайки в атмосферата на Земята под ъгъл 45 градуса със скорост 208 000 километра, която се увеличавала прогресивно поради силата на гравитацията, кометата, с маса четири милиарда тона и широчина 16 километра, започнала да се разпада на части поради триенето, причинено от огромната скорост. Седем секунди по-късно, обезформената комета се превърнала в ослепително огнено кълбо и се разбила в земната повърхност, причинявайки неописуеми последици. В резултат на внезапно освободената от сблъсъка кинетична енергия се появила огромна масивна вдлъбнатина, два пъти по-голяма от остров Хаваи.
