Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 70

— Само това, че с нея върви и един артефакт.

— Не ме дръж в напрежение. Какъв артефакт?

— Един череп с естествена големина, издялан от чисто черен обсидиан.

Пърлмутър остави думите да проникнат дълбоко в съзнанието му. Накрая попита:

— Знаеш ли какво означава?

— Не — отвърна Пит. — Мога само да ти кажа, че без съвременни инструменти и съоръжения за разрязване, на древните хора, които са издялали и полирали такава голяма буца обсидиан, сигурно са им били нужни десет поколения, за да изваят такъв изящно завършен продукт.

— Напълно си прав. Обсидианът представлява вулканичен газ, образуван от бързо изстиваща лава. От хиляди години човекът го е използвал за направата на глави на стрели, ножове и върхове на копия. Той е лесно трошлив. Забележително постижение е да се създаде такъв предмет в продължение на век и половина, без да се счупи или напука.

Пит погледна към сандъчето, завързано за седалката.

— Жалко, че не си тук да го видиш, Сейнт Джулиан.

— Не е нужно. Вече знам как изглежда.

Пит надуши нещо гнило. Пърлмутър беше известен с това, че първо се забавляваше с жертвата си, а после разкриваше интелектуалното си превъзходство. Пит нямаше друг избор, освен да влезе в капана.

— Трябва да го видиш със собствените си очи, за да оцениш красотата му.

— Ама да не би да съм забравил да ти кажа, момчето ми — попита Пърлмутър с престорена невинност в гласа, — че знам къде има още един такъв?

11.

„Чесна Ултра V“ кацна на източната писта на военновъздушната база „Андрюс“ и зарулира към хангарите, давани под наем от ВВС на различни правителствени служби. Сградите за самолети и автомобили на НЮМА се намираха в североизточната част на базата. Един товарен автомобил с двама охранители чакаше да закара Джордино до жилището му в Александрия, щата Вирджиния, и Пат — на сигурно място в една къща, където беше вече настанена дъщеря й.

Пит свали внимателно от самолета сандъка с обсидиановия череп и го остави на земята, но не последва Пат и Джордино.

— Няма ли да тръгнеш с нас? — попита го Пат.

— Не, ще дойдат да ме вземат.

Тя го изгледа проницателно.

— Някое гадже?

Той се разсмя.

— Не, кръстникът ми. Ще повярваш ли?

— Мисля, че не — отвърна тя язвително. — Кога ще се видим пак?

Той я целуна леко по челото.

— По-скоро, отколкото предполагаш.

Пит изпрати с поглед товарния автомобил, който потегли към главния портал на базата, после седна на земята и се облегна на колелото на единия колесник. Пролетният въздух на Вашингтон беше свеж и ясен, с температура малко по-висока за сезона. Бяха минали десетина минути, когато един много елегантен автомобил в два нюанса зелено и сребристо се приближи безшумно и спря до самолета.

Ролс-ройсът „Силвър Даун“, с елегантно купе, построено от „Хупър & къмпъни“ през 1955 година, имаше шестцилиндров двигател, който можеше да развива скорост до 140 километра в час.

Хюго Мълхоланд, шофьорът на Сейнт Джулиан Пърлмутър, излезе от колата и протегна ръка.

— Радвам се да ви видя отново, господин Пит.