Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 74
Клайв Къслър
— Оказало се, че първите собственици продали търговското си дружество, преди капитан Мендър да изпрати дневника — поясни Кристин. — Новият управител изпратил експедиция от два кораба да търси „Мадрас“, но те изчезнали безследно заедно с целите екипажи.
— Значи няма останали никакви писмени документи — каза обезсърчен Пит.
Очите на Кристин светнаха.
— Не съм казала подобно нещо.
Той се вторачи във възрастната жена, опитвайки се да отгатне нещо в очите й.
— Но…
— Прабаба ми е била много будна жена — прекъсна го Кристин. — Преписала на ръка корабния дневник на „Мадрас“ преди съпругът й да го изпрати в Англия.
Тези думи обляха Пит като слънчева светлина, проникнала през черен облак.
— Дали ще е възможно да го прочета?
Кристин не отговори веднага. Стана, отиде до старото писалище, наследено от корабния капитан, и вдигна глава към картината, окачена на дъбовата ламперия. Тя изобразяваше мъж, седнал в кресло с кръстосани ръце и крака. Макар половината му лице да бе скрито под брада, личеше, че има хубави черти. Изглеждаше едър човек, тъй като тялото и раменете му изпълваха цялото кресло. Изправената зад него жена, с ръка върху рамото му, беше дребна, с изразителни кафяви очи. И двамата носеха облекла от деветнайсети век.
— Това са капитан Брадфорд и Роксана Мендър — каза някак замечтано тя, сякаш се бе пренесла във времето, в което никога не бе живяла. После се обърна и погледна към Пърлмутър. — Сейнт Джулиан, мисля, че моментът настъпи. Прекалено дълго държах техните документи и писма от сантиментални чувства. По-добре е да бъдат помнени от другите, които да четат и извличат полза от историята. Считай колекцията за твоя на цена, предложена от теб.
Пърлмутър скочи от креслото с лекотата на атлет и прегърна Кристин.
— Благодаря ви, мила госпожо. Обещавам ви, че всичко ще бъде запазено и съхранено в архивите за бъдещите историци.
Кристин отиде до изправения до камината Пит.
— А за вас, господин Пит, имам подарък. Поверявам ви моя обсидианов череп. Сега, след като имате два еднакви черепа, какво ще правите с тях?
— Преди да отидат в музея за древна история, те ще бъдат изследвани и анализирани в лаборатория, за да се види откога датират и дали са свързани с древна цивилизация.
Тя задържа погледа си дълго върху черепа, с който щеше да се раздели, и дълбоко въздъхна.
— Не ми се иска да напуска дома ми, но като знам, че отива в грижовни ръце, ми става по-леко. Знаете ли, хората винаги са гледали на него като на предвестник на нещастия и трагедии. Но от мига, в който Роксана го е пренесла по топящите се ледове до кораба на съпруга си, той е донесъл само добро на семейство Мендър.
По обратния път за Вашингтон Пит започна да чете корабния дневник на „Мадрас“, преписан дума по дума с четливия и леко наклонен почерк на Роксана Мендър в бележника й с кожена подвързия. Въпреки гладкото возене на ролса, той трябваше да вдига глава и да поглежда в далечината, за да не му прилошее.
— Попадна ли на нещо интересно? — попита го Пърлмутър, докато минаваха по моста „Джордж Мейсън“ над река Потомак.