Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 73

Двамата мъже приеха поканата и жената ги въведе в библиотека, облицована с дървена ламперия, и им посочи две удобни кожени кресла. След като младото момиче, представено им като дъщерята на съседката й, което й помагало за поддържане на къщата, поднесе чая, Кристин се обърна към Пърлмутър.

— Е, Сейнт Джулиан, както ти казах по телефона, все още не съм готова да продавам семейните си ценности.

— Признавам, че надеждата още не ме е напуснала — каза Пърлмутър, — но доведох Дърк по друга причина. Дърк, ще покажеш ли на госпожа Мендър-Хъстед какво има в кутията?

— Наричайте ме Кристин. Прекалено дълго е обръщението с тия две фамилни имена — моминското и съпружеското ми.

— Винаги ли сте живели във Вирджиния? — поинтересува се Пит, докато отваряше дървената кутия.

— Аз съм шесто поколение калифорнийци, много от които все още живеят в Сан Франциско или околностите му. Имах щастието да се омъжа за човек от Вирджиния, който работеше като специален съветник на трима президенти.

Пит се смълча, запленен от черния череп, поставен върху полицата над запалената камина. После бавно като в транс отвори капака на кутията. Извади своя череп, стана и отиде да го сложи до другия.

— Боже мой! — ахна Кристин. — Не съм и сънувала, че може да съществува още един такъв.

— Нито пък аз — отвърна Пит, като оглеждаше двете обсидианови творения.

— Доколкото мога да кажа, гледайки ги с просто око, те са съвършени дубликати, напълно еднакви по форма и материал. Дори по размери изглеждат съвсем еднакви. Сякаш са излезли от един и същ калъп.

— Кажете ми, Кристин — заговори я Пърлмутър с чаша чай в ръка, — какво знаете от прабаба си за историята на този череп?

Тя го погледна така, сякаш й бе задал най-тъпия въпрос.

— Нали вече ти казах, че е бил намерен на един кораб, скован от ледове, на име „Мадрас“. Пътувал от Бомбай за Ливърпул, натоварен с трийсет и седем пътника, четирийсет души екипаж, и най-различен товар — чай, коприна, подправки, порцелан. Прабаба ми и прадядо ми намерили черепа в един килер за провизии, където имало и други древни артефакти.

— Мисълта ми беше дали са открили някакъв писмен документ, от който да са разбрали как са се озовали тези артефакти на борда на „Мадрас“.

— Зная със сигурност, че черепът и другите предмети не са били натоварени на борда в Бомбай. Били са намерени от екипажа и пътниците едва когато корабът е спрял край някакъв пуст остров, за да се запаси с питейна вода. Подробностите били описани в корабния дневник.

Предчувствайки най-лошото, Пит попита:

— Защо „били“?

— Защото капитан Мендър не задържал дневника у себе си. Предсмъртното желание на капитана на „Мадрас“ било той да бъде предаден на собствениците на кораба. Прадядо ми изпълнил желанието му, като изпратил по куриер дневника в Ливърпул.

Пит изпита чувството, че се е блъснал в тухлена стена, задънваща улица.

— Знаете ли дали собствениците на „Мадрас“ са изпратили експедиция, която да потърси изоставения кораб и да проследи обратния път на артефактите?