Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 68

Той се спря и загледа дървеното сандъче, завързано здраво за една празна седалка. Откакто бе изнесъл черния обсидианов череп от скалната камера, непрекъснато го държеше под око. Ясно си представи как празните очни кухини го наблюдават през дървената стена на сандъчето. Седна на седалката от другата страна на пътеката, извади антената на сателитен телефон „Глоубълстар“ и набра номер. Сигналът му беше свързан с един от седемдесетте орбитални изкуствени спътници и чрез него щеше да бъде пренесен към друг изкуствен спътник, който щеше да го изпрати в градска телефонна мрежа на земята.

Пит се загледа през илюминатора в облаците, знаейки, че човекът в другия край на линията няма да вдигне слушалката преди седмото или осмото позвъняване. Най-накрая, на десетото позвъняване, в слушалката се разнесе гърлен глас.

— Тук съм.

— Сейнт Джулиан?

— Дърк! — възкликна гръмогласно Сейнт Джулиан Пърлмутър, като позна гласа. — Ако знаех, че си ти, щях да вдигна по-рано.

— И щеше да измениш на характера си? Не ми се вярва.

Пит лесно си представи Пърлмутър в момента: сто осемдесет и един килограмовото му тяло, облечено както винаги в пижама от копринен плат с индийски мотиви, заровено сред планини от книги за мореплаването в някогашен гараж за коли, който той наричаше дом. Добър разказвач, чревоугодник, ерудит и всепризнат познавач на морската история, с колекция от най-редките книги по морско дело в света, лични писма, документи и чертежи на почти всички построени кораби, той беше същинска жива енциклопедия с данни за мореплавателите и морето.

— Къде си, момчето ми?

— На десет хиляди метра над Скалистите планини.

— Не можа ли да изчакаш да ми позвъниш от Вашингтон?

— Исках при първа възможност да пусна в ход един изследователски проект.

— С какво мога да ти помогна?

Пит му обясни накратко за загадъчната камера и надписите по стените й. Пърлмутър слушаше внимателно, като само от време на време го прекъсваше с някой въпрос. Когато Пит свърши, Пърлмутър го попита:

— Какво по-точно си си наумил?

— Нали имаш файлове, съдържащи предколумбова връзка с двете Америки.

— Цяла стая, пълна с данни. Материали и теории за всички мореплаватели, стъпили в Северна, Централна и Южна Америка много преди Колумб.

— Спомняш ли си някои разкази за древни мореплаватели, които са навлизали много навътре в сушата на други континенти и са строили подземни камери с единствената цел да оставят послание за онези, които ще дойдат след тях? Изобщо споменават ли се такива неща в писмената история?

— Не знам нещо да е минало над главата ми. Има много разкази за древна търговия между хората от Американския континент и мореплавателите от Европа и Африка. Смята се, че още преди пет хиляди години на много места се е добивало мед и калай за направата на бронз.

— Къде например?

— В Минесота, Мичиган, Уисконсин.

— Това истина ли е?

— Лично аз го вярвам — отвърна Пърлмутър и продължи: — Има доказателство за добив на олово в Кентъки, на серпентин в Пенсилвания и на слюда в Северна Каролина. Мините са били разработвани много векове преди Христа. После най-загадъчно незнайните рудокопачи изчезнали, и то в порядъка на съвсем кратко време, като оставили инструментите и други артефакти, свидетелстващи за съществуването им точно там, където са работили. Да не говорим за каменните скулптури, олтари и долмени. Долмените са големи праисторически, хоризонтално поставени каменни блокове, поддържани от два или повече вертикални каменни блока.