Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 69

— Възможно ли е да са били направени от индианците?

— Американските индианци рядко са извайвали каменни скулптури и паметници. След проучване на древни разкопки минни инженери са изчислили, че навремето са били добити и пренесени над триста милиона килограма мед. Никой не вярва, че това е било дело на индианците, тъй като медта, намерена от археолозите, възлиза едва на неколкостотин килограма във вид на мъниста и дрънкулки. Първите индианци са използвали много малко метал.

— И никакви следи от подземни камери със загадъчни надписи ли не са открити?

След кратко мълчание Пърлмутър отговори:

— Поне аз не знам за такива. Рудокопачите от праисторическата епоха са оставили много малко наследство от керамични изделия или надписи. Има само някои сигли и пиктограми, повечето от които са нечетливи. Можем само да предполагаме, че са египетски, финикийски, на викингите, а вероятно дори на някоя по-ранна раса. Има доказателство, на югозапад от келтски рудници и в Аризона, че римски находки са били намерени извън Тускон малко след началото на века. Но кой може да каже? Повечето археолози нямат желание да се поставят в неизгодно положение и да потвърждават предколумбова връзка. Те просто отказват да приемат дифузионизма.

— Разпространение на културно влияние от един народ на друг чрез механични контакти.

— Точно така.

— Но защо, след като има толкова много доказателства?

— Археолозите са твърдоглаво племе — отвърна Пърлмутър. — Те като че ли всички са от Мисури. И тъй като ранните американски култури не са намирали приложение в колелото, освен за играчки или за усъвършенстване на грънчарското колело, те отказват да повярват в дифузионизма.

— Сигурно има много причини. До пристигането на Кортес и испанците на американския континент не е имало коне и говеда. Дори аз знам, че на идеята за създаването на ръчната количка са били необходими шестстотин години да пропътува от Китай до Европа.

— Какво мога да кажа? — въздъхна Пърлмутър. — Аз съм само един запалянко по морска история, който не желае да пише трактати по теми, за които знае малко.

— Но поне ще потърсиш ли в библиотеката си нещо, писано за подземни камери с неразчетени надписи, в някой отдалечен край на света, преди четири хиляди години?

— Ще направя всичко по възможностите си.

— Благодаря ти, стари приятелю. Повече не мога да искам. — Пит имаше пълна вяра в стария приятел на семейството му, в чийто скут като дете бе седял и слушал морските приказки, които му разказваше.

— Има ли нещо друго, което не си ми казал за въпросната камера? — попита Пърлмутър.