Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 67

Клайв Къслър

Ескортирани от няколко заместник-шерифи, благодарение на любезното съдействие на шериф Игън, тримата — Пит, Джордино и Пат — се качиха на борда на реактивен самолет на НЮМА и отлетяха за столицата. Когато боядисаният в тюркоазен цвят летателен апарат „Чесна Ситейшън Ултра V“ направи завой над покритите със сняг върхове на планината Сан Хуан и се отправи на североизток, Пат се отпусна на кожената седалка и се пресегна да хване ръката на Пит.

— Сигурен ли си, че дъщеря ми е в безопасност?

Той й се усмихна и нежно стисна ръката й.

— За стотен път ти казвам, че тя е в сигурните ръце на ФБР. Само след няколко часа ще я държиш в прегръдките си.

— Не мога да си представя, че ще трябва да живеем като преследвани животни до края на дните ни.

— Няма такава вероятност — увери я Пит. — Веднъж бъдат ли изтръгнати, арестувани и осъдени всички от Четвъртата империя, ние ще се върнем отново към нормалния си живот.

Пит погледна към Джордино, който беше заспал още преди колесниците да отлепят от пистата.

— Той май използва всеки удобен случай, за да си подремне, нали?

— Ал може да спи навсякъде по всяко време. Като котарак е — отвърна Пит и повдигна върховете на пръстите й до устните си. — Ти също трябва да подремнеш малко. Жива заспала си.

Това беше първият израз на загриженост от страна на Пит към нея, откакто се бяха запознали, и по тялото на Пат се разля приятна топлина.

— Съзнанието ми е прекалено напрегнато, за да чувствам умора. — Тя извади от пътната чанта бележника си. — Ще използвам полета, за да започна първоначалните анализи на надписите.

— В задната кабина има компютър, ако мислиш, че ще ти е от полза.

— Той има ли скенер, за да прехвърля бележките си на дискета?

— Предполагам.

Умората като че ли мигом се изпари от лицето й.

— Това наистина ще ми е от голяма полза. Жалко, че филмът ми се повреди, тъй като се намокри от водата.

Пит бръкна в джоба на панталона си, извади увито в найлон пакетче и го пусна в скута й.

— Ето ти снимки на цялата подземна камера.

Тя ахна от изненада, когато отвори пакетчето и видя шест филмови ролки.

— Божичко, откъде се сдоби с тях?

— Поздрави от Четвъртата империя — отвърна той нехайно. — Двамата с Ал прекъснахме снимачната им работа, когато влязохме в камерата. Те бяха почти към края си, така че вероятно са заснели целия текст. Веднага щом пристигнем, ще проявя филмите в лабораторията на НЮМА.

— О, много ти благодаря — каза възбудено Пат и го целуна по брадясалата буза. — Моите бележки съдържат само повърхностни данни за надписите — и сякаш разминавайки се с непознат на оживена улица, тя стана и забърза към кабината с компютъра.

Пит също надигна натъртеното си тяло от седалката и отиде в малката кухничка, отвори хладилника и си взе разхладителна напитка. Според неговия начин на мислене беше жалко, че адмирал Сандекър не разрешаваше да се внася алкохол на борда на самолетите и корабите на НЮМА.