Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 66

— Боже мой, какво щеше да стане! — промълви кърмчията с въздишка на облекчение.

— Откъде изникна тази подводница? — попита Иви, като свали фотоапарата си. — На чий флот принадлежи?

— Не видях никакви опознавателни знаци — каза кърмчията. — Не приличаше на нито една от подводниците, които съм виждал.

На мостика дотича първият помощник-капитан Джейк Бъши.

— Какво стана, капитане?

— Едва не се сблъскахме с подводница.

— Ядрена подводница тук, в залива Маргьорит?! Шегувате се.

— Капитанът не се шегува — обади се Иви. — Имам снимка за доказателство.

— Не беше ядрена — поясни бавно Гилеспи.

— Видя ми се стар модел — добави кърмчията, като сведе поглед към ръцете си, забелязвайки за първи път, че треперят.

— Поемете мостика — нареди капитанът на Бъши. — Поддържайте курс към онзи леден връх, на една миля вдясно от носа. Там ще свалим изследователите. Аз отивам в каютата си.

Иви и Бъши забелязаха разсеяния и изумен израз по лицето на Гилеспи, който се обърна и заслиза по трапа към долната палуба. Той беше изцяло отдаден на морето и любител на морската история. Покрай напречните прегради в каютата му се издигаха етажерки, пълни с книги за морето. Погледът му пробяга по заглавията и се спря на един справочник за стари плавателни съдове.

Седна на едно от удобните кожени кресла и заразгръща страниците, докато не стигна до една снимка в средата на книгата. Тя изобразяваше същия плавателен съд, който се бе появил изневиделица. Беше сниман в надводно положение недалече от каменист бряг. Обяснението под нея гласеше:

Единствената известна снимка на U-2015, една от двете подводници от аналогичен клас, служили по време на Втората световна война. Бързоходен съд, който може да се задържи под вода за неопределен период от време и да прекоси почти половината свят, преди да излезе на повърхността за дозареждане.

По-нататък в обяснителната бележка се казваше, че U-2015 е била видяна за последен път край брега на Дания и е изчезнала някъде в Атлантическия океан. Официално е вписана в графата „Неизвестна съдба“.

Гилеспи не можеше да повярва на очите си. Струваше му се невъзможно, макар да знаеше, че е самата истина. Странният подводен съд без отличителни знаци, който „Полар сторм“ за малко не прати на дъното на залива, се оказа нацистка подводница от една война, свършила преди петдесет и шест години!

10.

След продължителен разговор между адмирал Сандекър, главния директор на НЮМА, и Франсис Рагсдейл, наскоро назначения директор на ФБР, беше договорено Пит, Джордино и Пат О’Конъл да дойдат във Вашингтон, за да информират правителствените следователи за поредицата от странни събития, станали в рудника „Рай“. В дома на Пат, намиращ се близо до Пенсилванския университет във Филаделфия, бяха пратени агенти на ФБР за да вземат и заведат дъщеря й в безопасна къща извън Вашингтон, където скоро щеше да отиде и майка й. Агенти заминаха и за Телърайд, за да закарат Луис и Лиза Маркес и двете им малки дъщери на тайно място на Хаваите.