Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 55

— Спаха почти през цялото време.

— Срутването запечата завинаги тунела — изрече той бавно. — Изглежда, че дните на изкопните ни работи в рудника свършиха.

— Няма да си загубя съня заради това — отвърна усмихната Лиза. — Ти си заможен човек, Луис Маркес. Време е да започнеш нов начин на живот.

— Освен това е и задължително… — посъветва го Пит и замълча, като чу воя на сирените на шерифската кола и на линейката, които се приближаваха насам. — Докато не разберем кои са тези хора и каква е била целта им — той загледа гневно трупа на убиеца, — ти и семейството ти ще трябва да напуснете Телърайд и да се покриете някъде.

Лиза погледна съпруга си с мечтателен поглед.

— Може би в онзи малък хотел, заобиколен от палми на брега на Кабо сан Лукас, който отдавна искаме да купим…

Той кимна.

— Май точно сега му е времето.

Пат докосна Пит по ръката; той се обърна и й се усмихна.

— А аз къде да се покрия? — попита тя тихо. — Не мога току-така да изоставя академическата си кариера. Работих усилно, за да стигна до мястото, което заемам в университета.

— Животът ти няма да струва и пукната пара, ако се върнеш там и продължиш изследователската си работа — отвърна Пит. — Поне докато не знаем пред какво сме изправени.

— Но аз съм специалист по древни езици, а ти се подводен инженер. Не е наша работа да преследваме убийци.

— Права си — съгласи се той. — Правителствените следствени управления ще поемат нещата оттук. Но експертизата ти по разрешаването на загадката няма да има цена.

— Значи не смяташ, че това е краят?

Той бавно поклати глава.

— Наречи го сложна конспирация или макиавелски заговор, но става въпрос за нещо, което далеч надхвърля обикновени убийства. Не е нужно да притежавам дарба на психолог, за да разбера, че надписите и черният череп в кухината таят нещо много повече, отколкото можем да си представим.

Когато шериф Игън пристигна и започна да разпитва Джордино, Пит излезе навън в студената нощ и вдигна поглед към черното небе, на което ясно се открояваше Млечният път. Къщата на Маркесови се намираше на височина около три хиляди метра над морското равнище и оттук звездите се виждаха по-едри и обсипваха небето като с безчет блестящи кристали.

Той се загледа отвъд небето и прокле нощта, прокле безпомощността си, незнайните убийци и себе си, задето се чувстваше изгубен сред водовъртеж от загадки. Кои бяха тия безумци и тяхната Нова съдба? Отговорите се губеха в нощта. Той не можеше да види очевидното, а неизбежното ставаше все по-далечно.

Беше напълно сигурен, че някой щеше да плати, и то много скъпо.

Изведнъж обаче започна да му олеква на душата. Отвъд гнева му лежеше ледена увереност, а отвъд нея — засилваща се яснота. В съзнанието му вече се оформи мисъл, която запрепуска и все повече се утвърждаваше, докато накрая му стана ясно какво трябва да направи.

Още на сутринта ще се върне в рудника и ще вземе черния обсидианов череп.

8.

Тъй като не можеха да използват пътя, по който се бяха измъкнали от рудника след експлозията, Пит, Джордино, Игън, Маркес и двамата заместник-шерифи тръгнаха по пътя от рудника „Пират“, по който беше влязъл Пит преди двайсет и четири часа. Следвайки указанията на компютъра на Пит, мъжете бързо стигнаха до наводнената шахта, която се спускаше към тунелите и отвеждаше към рудника „Рай“.