Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 53

— Значи си ни използвал за примамка — смотолеви Маркес. — И можеше да бъдем убити.

— Беше по-добре да поема този риск сега, когато картите са на наша страна, отколкото да чакам да станем уязвими.

— Възможно ли е шерифът да има пръст в тази работа?

— Докато си говорим, той би трябвало да е задържал другия убиец в квартирата на Пат.

— Стрелец в стаята ми? — промълви изумена Пат. — Докато съм била в банята?

— Не — отвърна търпеливо Пит. — Той е влязъл едва след като тръгна с мен за дома на Маркес.

— Но той е могъл да влезе направо и да ме убие.

— Едва ли. — Пит й стисна ръката. — Вярвай ми, когато ти кажа, че има малка опасност. Не забеляза ли, че пансионът ти е почти празен? Затова шерифът нареди на група от неколцина местни жители да вървят нагоре-надолу по коридорите и да се хранят в трапезарията на пансиона, за да дават вид, че пребивават там. Трудно е за един убиец да вземе жертва сред тълпа от хора. Когато разбраха, че двамата с теб отиваме на вечеря у семейство Маркес, убийците разпределиха действията си. Единият реши да ни изпрати на гробището по време на вечерята, а другият — да претърси стаята ти за бележника и фотоапарата ти.

— Този не ми прилича на никого от работещите в шерифството — каза Маркес, сочейки към мускулестия и набит непознат.

Пит се обърна и обгърна с ръка рамото на мъжа, който бе усмирил убиеца.

— Да ви представя моя най-скъп и стар приятел Албърт Джордино. Ал е мой заместник-ръководител на специални проекти в НЮМА.

Маркес и Пат стояха неподвижни и не знаеха как да реагират. Оглеждаха Ал като микробиолог, който се взира през микроскоп в рядък екземпляр. Джордино просто пусна крака на убиеца, пристъпи напред и се ръкува с двамата.

— Приятно ми е да се запознаем. С радост ще бъда на вашите услуги.

— Кой стреля? — попита Пит.

— Този юнак имаше реакции, направо да те смаят — отвърна Джордино.

— Едва ли.

— Сигурно е душевноболен. Изстреля куршум в същия миг, в който и аз натиснах спусъка. — Джордино посочи малко откъснато парче плат от комбинезона си. — За малко да ожули кожата ми. Моят куршум го улучи в десния бял дроб.

— Извадил си късмет.

— О, кой знае — отвърна надменно Джордино. — Аз се целех, а той — не.

— Жив ли е?

— Мисля, че да. Но скоро няма да може да се включи в някой маратон.

Пит се наведе и свали маската от лицето на убиеца.

— Пат ахна от изумление. Разбираема реакция, като се имаше предвид обстоятелствата, помисли си Пит. На нея все още й беше трудно да повярва на всичко, което й се случи, откакто беше слязла от самолета на летището на Телърайд.

— О, мили боже! — В гласа й имаше смесица от шок и отчаяние. — Това е доктор Амброуз!

— Не, уважаема — възрази тихо Пит. — Това не е доктор Томас Амброуз. Както ти казах преди, истинският Амброуз вероятно е мъртъв. Това нищожество тук вероятно е възнамерявало да убие теб, мен и Луис, защото единствено той би могъл да ни разпознае със сигурност.

Истината в думите на Пит я прониза с неописуема жестокост. Тя коленичи и се вгледа в отворените очи на убиеца.