Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 56

Пит застана на ръба на шахтата и погледна надолу към черната заплашителна вода, запитвайки се дали идеята беше добра. От вчера водата бе заляла още две нива на рудника.

Шериф Игън го смяташе за луд, Пат О’Конъл го смяташе за луд, Луис и Лиза Маркес също. Единствено Джордино се въздържа да го нарече луд, и то само защото самият той настоя да тръгне с него и да му се притече на помощ, в случай че приятелят му изпаднеше в беда.

Водолазната екипировка на Пит беше почти същата, каквато бе използвал предишния път, само че сега смяташе да си сложи сухо подводно облекло. Мокрото се бе оказало по-практично за движенията му извън водата и го предпазваше от студа в минните галерии, но сухото облекло изолираше повече тялото от вледеняващите температури на подземната вода. За сухия път до шахтата обаче той се бе облякъл с топли и удобни дрехи, като възнамеряваше да се преоблече със сухия водолазен костюм едва когато станеше време да се гмурне.

Луис Маркес се бе присъединил към групата, след като нае трима от съседите си рудокопачи да помагат в носенето на водолазната екипировка, която включваше въжена стълба за по-лесно спускане през вертикалните шахти. Шериф Игън, от своя страна, твърдо вярваше, че неговата помощ е необходима, за да ръководи спасителната операция, до каквато според него щеше неизбежно да се стигне.

Пит и Джордино съблякоха всекидневните си дрехи и за по-голяма термична защита първо си сложиха цели трика от полиестер и найлон, наподобяващи дълги гащи, съшити с фланелка с дълги ръкави, а след това „скочиха“ в мокрите си хидрокомбинезони „Викинг“, изработени от вулканизирана гума, с херметически съединени качулка, ръкавици и ботуши. След като провериха водолазните апарати и измервателните си уреди, Пит погледна Джордино в лицето. Ниският италианец изглеждаше спокоен и невъзмутим, сякаш щеше да се гмурка в плувен басейн, дълбок два и половина метра.

— Аз ще водя, като следвам пътя по направляващия компютър, а на теб оставям да наблюдаваш декомпресионните таблици.

Джордино вдигна декомпресионния компютър, стегнат с ремъци за лявата му ръка.

— Като взех предвид приблизително време под водата трийсет минути, на дълбочина трийсет и три метра и на височина три хиляди метра над морското равнище, доста се потрудих, докато изчисля престоите ни за декомпресия. Но мисля, че ще мога да те върна обратно в тази скална градина, без да си се упоил или без да си хванал емболизъм или кесонова болест.

— Ще ти бъда безкрайно благодарен.

Пит си сложи цялата маска за лице „Марк II“ с вградена система за подводна комуникация и попита Джордино:

— Чуваш ли ме?

— Сякаш си в главата ми.

Екипът беше донесъл в рудника десет бутилки със сгъстен въздух. За гмуркането Пит и Джордино носеха по комплект от две бутилки, завързани за раниците им, и по една резервна бутилка между тях. Останалите четири бутилки трябваше да бъдат спуснати от Маркес и приятелите му на предварително определена дълбочина за декомпресионните престои, която щеше да покаже компютърът на Джордино. Двамата не носеха никакво оръжие освен водолазните си ножове.