Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 57

— Мисля, че е време да тръгваме — каза Пит.

— След тебе — отвърна Джордино.

Пит включи водолазната си лампа и я насочи към гладката водна повърхност. Скочи от ръба и след метър и половина цопна във водната пустош, като изхвърли взрив от мехурчета. Бързо последва втори взрив, когато и Джордино се появи от мрака до него. Той му направи знак с палеца надолу, преви се надве и зарита с плавниците в посока към дълбините на рудника.

Двамата се гмуркаха надолу и надолу, лампите им прорязваха черната вода, без да разкриват нищо освен твърди скални стени. Плуваха бавно, изравнявайки увеличаващото се водно налягане в ушите си, колкото по-надълбоко се спускаха. Ако не знаеха, че се намират във вертикална шахта, щяха да се закълнат, че плуват в хоризонтална дренажна тръба.

Най-накрая се появи подът на галерията в края на шахтата; вагонетката се надигна да ги посрещне върху смълчаните и студени под дебелия пласт ръжда релси. Мътилката, причинена от силния прилив след взрива, се бе разпръснала и водата беше спокойна и прозрачна, видимостта достигаше най-малко петнайсет метра. Пит провери дълбокомера си — стрелката сочеше 56 метра — и той изчака Джордино да се изравни с него и да мине малко по-напред.

— Колко е оттук? — попита Джордино.

— Не повече от деветдесет-сто метра — отвърна Пит и посочи с ръка, — веднага след завоя.

Той се оттласна и навлезе в тунела, лампата му отскачаше нагоре-надолу по подпорните греди. Двамата завиха над коловоза. Изведнъж Пит изпъна ръка напред и спря внезапно.

— Изключи лампата си — нареди той на Джордино.

Приятелят му се подчини и тунелът потъна в задушаващ мрак. Но не напълно. Слаба светлина се процеждаше през водата пред тях.

— Май си имаме компания от бракониери — подметна Джордино.

— Защо тия типове се материализират всеки път, когато си издухам носа? — почти изстена Пит.

* * *

В скалната камера имаше двама водолази, които съсредоточено и чевръсто снимаха надписите на стените. Подводни прожектори върху стативи осветяваха наводненото помещение като в холивудско филмово студио. Пит погледна нагоре през дупката на пода на камерата, като внимаваше да стои в тъмното, за да не зърнат водолазите отражение от лицевото стъкло на цялата му маска.

Той се възхити на начина на работа на водолазите. Те използваха апарати за дишане, които поемаха и отстраняваха въздушните мехурчета, излизащи от регулаторите им за вдишване и по този начин избягваха разбъркване на водата пред обективите на снимачните им камери. Пит особено внимаваше да не допусне неговите мехурчета да се издигнат през отвора на пода на камерата.

— Здравата работят, не мога да им го отрека — отбеляза Пит. — Каквито и да са тия надписи, явно че са им толкова необходими, че са готови да убиват и умрат заради тях.