Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 54

— Защо е трябвало да убиеш доктор Амброуз?

Очите на убиеца не трепнаха. Единственият признак, че е ранен, беше струйката кръв, стичаща се от устата му — сигурен знак, че е засегнат белият му дроб.

— Защото… — промълви раненият — той беше заплаха и трябваше да умре, както и всички вие.

— И имаш дързостта да оправдаваш действията си — вметна Пит с леден глас.

— Нищо не оправдавам. Дългът ми към Новата съдба не изисква никакви оправдания.

— Кой или какво е тази „Нова съдба“?

— Четвъртата империя. Но вие ще сте мъртви, преди да я видите. — В тона му нямаше омраза и надменност. Убиецът говореше с европейски акцент.

— Какво е значението на камерата и на черния череп?

— Те са послания от миналото. — За първи път мъжът се опита да се усмихне. — Това е най-голямата тайна на света. Само това можете да знаете.

— Сигурно ще станеш по-словоохотлив, като полежиш известно време в суровите условия на затвора за убийство.

Мъжът почти незабележимо поклати глава.

— Никога няма да стигна дотам.

— Ще се възстановиш.

— Грешите. Няма да имате възможност да ме разпитвате повече. Аз умирам с удовлетворението, че скоро ще ме последвате и вие, господин Пит.

Преди Пит да успее да му попречи, мъжът вдигна ръка към устата си и пъхна капсула между зъбите си.

— Това е цианид, господин Пит. Функционален и бързодействащ, както при Херман Гьоринг, който погълна такава капсула преди шейсет години — и той сдъвка отровата.

Пит бързо допря устни до ухото на убиеца. Трябваше да му втълпи няколко последни думи, преди душата на убиеца на Том Амброуз да отлети в отвъдното.

— Съжалявам те, нищожество такова. Ние вече знаем за вашата слабоумна Четвърта империя.

Това беше грозна лъжа, но Пит се почувства удовлетворен. Тъмните очи на мъжа се разшириха, после бавно угаснаха и се изцъклиха с невиждащ взор.

— Умря ли? — попита Пат.

— Като египетска мумия — отвърна студено Пит.

— Прав му път! — сви безразлично рамене Джордино. — Жалко, че не можем да хвърлим органите му на лешоядите.

Пат се обърна към Пит.

— Ти си знаел — рече тя тихо. — Никой друг не забеляза, но аз те видях как изпразни оръжието му.

— Той щеше да убие всички ни — смънка Маркес. — Как го заподозря?

— Въпрос на практика — отвърна Пит, — нищо повече. Мнимият доктор Амброуз не се държеше като човек, подложил живота си на риск.

Телефонът в кухнята иззвъня. Маркес вдигна слушалката, послуша малко, каза няколко думи и затвори.

— Беше шериф Игън — съобщи той. — Двама от заместниците му били сериозно ранени в престрелка в квартирата на Пат. Неразпознат въоръжен мъж бил смъртно ранен и починал, преди да проговори.

Пит се загледа замислен в трупа на мнимия доктор Амброуз.

— Кой казва, че мъртвите не говорели.

— Безопасно ли е да се излиза навън? — попита Лиза Маркес с глас малко по-висок от шепот, като надникна плахо в кухнята и се стресна от трупа на пода.

Пит отиде при нея и я хвана за ръката.

— Напълно безопасно.

Маркес обгърна покровителствено раменете й с ръка.

— Как са децата?