Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 52

Внезапен порив на вятър изсвири в каньона и раздрънча стъклата на остъкленото помещение. Пат потрепери.

Застудява се. Мисля да си наметна палтото.

Маркес се обърна към кухнята.

— Къде се бави Лиза с кафето и десерта…

Пит го прекъсна, като изведнъж скочи на крака. С внезапно движение той наведе главата на рудокопача под масата, после сграбчи ръката на Пат и я блъсна на дървения под, като закри тялото й със своето, падайки върху нея. Някакво непривично движение в тъмнината до къщата го извести за заплаха — чувство, изострено в него с течение на годините. В следващия миг два изстрела се разнесоха от тъмнината навън, които явно бяха толкова близо един след друг, че проехтяха като един.

Пит лежеше проснат върху Пат и я чуваше как се мъчи да си поеме въздуха, който бе изкарал от гърдите й. После, когато чу познат глас да вика във вечерния мрак, се претърколи от нея и стана.

— Улучих го! — прозвуча уверено гласът.

Пит помогна на Пат да седне на стола и издърпа Маркес да се изправи.

— Това бяха изстрели… А този глас…? — заговори несвързано Маркес.

— Не се безпокой — успокои го Пит. — Хайката е на наша страна.

— Ами Лиза, децата ми… — смънка Маркес и се втурна из къщата.

— Те са на сигурно място в банята — хвана го за ръката Пит.

— Но как…

— Защото аз им казах да се скрият там.

Едър и набит мъж изникна от планинските шубраци около къщата. Носеше полярно облекло от бял комбинезон с качулка. Влачеше по снега тяло, облечено с черен костюм на нинджа, чието лице бе покрито със скиорска маска. По небето все още имаше малко светлина, за да се види разчорлената черна коса, тъмните етруски очи и широката усмивка на облечения в бяло мъж. Той влачеше тялото за единия му крак с такава лекота, сякаш беше петкилограмов чувал с картофи.

— Някакви проблеми? — попита Пит, излизайки навън в покрития със сняг двор.

— Никакви — отвърна непознатият. — Беше все едно да нападнеш в гръб слепец. Въпреки майсторския му опит да се промъква крадешком, последното нещо, което очакваше, беше засада.

— Да подцени набелязаната си жертва е най-опасното нещо, което може да допусне професионалният убиец.

Пат гледаше Пит с пребледняло лице.

— Нима ти си планирал това? — изрече тя механично.

— Разбира се — призна си чистосърдечно Пит. — Убийците са… — той млъкна и погледна към лежащия в краката му мъж — или по-точно бяха фанатици. Няма да се мъча да предполагам какво лежи зад мотива им да убиват всеки, който влезе в скалната камера. Колкото до мен, аз бях начело в списъка им на убийствата, когато се появих изневиделица и пъхнах гаечен ключ в колелата на добре смазания им план. Освен това те се страхуваха от мен, че мога да се върна в камерата и да взема черния череп, а от Пат — че може да разчете надписите.

След като излязохме от тунела и бяхме освободени от шериф Игън, този тук се е спотайвал и ни е наблюдавал, изчаквайки удобен момент. Тъй като те вече бяха направили усилие да скрият находката в камерата, като унищожат свидетелите, не беше трудно да се досети човек, че нямаше да оставят работата си недовършена и да пуснат някой от нас да си тръгне жив от Телърайд. Затова хвърлих въдицата и зачаках.