Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 41

Изстрелите проехтяха оглушително, като масиран артилерийски огън, в каменните стени. В продължение на десет или двайсет секунди, които им се сториха повече от час, Пат, Амброуз и Маркес гледаха втрещени, с широко отворени очи труповете в краката си. После плахата надежда и осъзнаването, че са все още живи развалиха страшната магия.

— Какво, за бога, става? — попита Пат с нисък глас и се обърна към Пит. — Вие ли ги убихте? — Това прозвуча повече като твърдение, отколкото като въпрос.

— По-добре те, отколкото вие — отвърна Пит и обгърна с ръка раменете й. — Преживяхме ужасен кошмар, който почти свърши.

Маркес прекрачи релсите и се наведе над мъртвите убийци.

— Кои са тези хора?

— Това е загадка, която трябва да разкрият блюстителите на закона — отвърна Амброуз и протегна ръка. — Искам да ви стисна ръката, господин… — Той млъкна и загледа тъпо. — Не знам дори името на човека, който спаси живота ми.

— Дърк Пит — подсказа Пат.

— Много съм ви задължен — продължи антропологът, който изглеждаше повече развълнуван, отколкото облекчен.

— Както и аз — добави Маркес, потупвайки Пит по рамото.

— Според вас през кой рудник са стигнали дотук? — попита го Пит.

Рудокопачът се замисли за миг.

— Най-вероятно през „Рай“.

— Това означава, че те съзнателно са си преградили пътя за измъкване, когато са взривили динамита, за да причинят падането на лавината — каза Амброуз.

Пит поклати глава.

— Напротив, знаели са, че ще могат да излязат на повърхността по друг път. Голямата им грешка е, че са използвали прекалено много заряд. Те не са имали намерение да причинят земни трусове, срутване на тунели и отваряне на подземни цепнатини, през които да нахлуе вода и да наводни тунела.

— Така е — съгласи се Маркес. — Тъй като са се намирали на отсрещната страна на срутването, са смятали, че лесно ще излязат с моторите си по наклонената шахта преди наводняването на входа. Но като са видели, че той е запушен от снега, са започнали да търсят свързващи тунели за излаз…

— И след като са се изгубили в рудника, са попаднали на нас… — довърши мисълта си Амброуз.

— Да — кимна Пит. — Стигайки от входната шахта на „Рай“ до това ниво, те са изкачили вертикалните шахти, през които ние минахме с големи усилия.

— Те като че ли са ни търсили — подметна под носа си Маркес.

Пит не изрази гласно мислите си, но беше сигурен, че мотоциклетистите са тръгнали по следите им, след като са се изкачили на по-горните нива, за да избегнат наводнението.

— Цяло безумие е всичко това — обади се Пат, продължавайки да гледа смаяна мъртвите мъже. — Какво искаше да каже единият от тях с това, че сме се били набъркали в неща извън нашите представи?

Пит сви рамене.

— Това е работа за други хора. Въпросът, който се върти в ума ми, е кой ги е изпратил? Кого представляват те? Извън това, аз съм само един морски инженер, който не издържа вече на влагата и студа тук и иска час по-скоро да си поръча някъде колорадски ребърца на скара и чаша текила.