Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 42

— За морски инженер се справяте доста добре с оръжие — усмихна се Амброуз.

— Не е нужно особено умение да застреляш човек в гръб — отвърна му цинично Пит.

— Какво ще правим с онзи? — Маркес посочи мотоциклетиста, когото Пит бе зашеметил с дръжката на ножа си.

— Понеже нямаме въже, за да го завържем, ще събуем ботушите му. С боси крака няма да може да стигне далеч през тунелите.

— Значи ще го оставим тук?

— Няма смисъл да влачим с нас инертно тяло. За времето, докато уведомим шерифа и той изпрати заместниците си в рудника, той все още ще е в безсъзнание — отвърна Пит, после попита: — Някой от вас кара ли мотоциклет?

— Преди десет години съм карал „Харли“ — каза Маркес.

— Аз пък имам стар „Хонда“, който ми остана от дядо — отвърна Пат.

— Карате ли го?

— Само него карах, докато учех в колежа. Но продължавам да излизам с него през почивните дни.

Пит изгледа Пат с ново уважение.

— Значи сте опитна мотоциклетистка.

— Точно така — потвърди гордо Пат.

Тогава Пит се обърна към Амброуз.

— А вие, докторе?

— Никога в живота си не съм се качвал на мотоциклет. Защо питате?

— Защото разполагаме с три мощни мотоциклета „Сузуки“ RM 125, които изглеждат в отлично състояние, и не виждам защо да не ги използваме, за да излезем от рудника.

По лицето на Маркес се разля широка усмивка.

— Подкрепям ви.

— Аз ще остана тук, докато се появи шерифът — каза Амброуз. — Вие тръгвайте.

— Не ми се ще да ви оставям сам с този жив убиец, докторе. Ще седнете зад мен, докато излезем на повърхността.

Амброуз не склони.

— По нищо не личи, че тия мотори са предназначени да возят пътници. Проклет да съм, ако се метна на някой от тях. Освен това вие ще карате по релсов път, което ще е още по-трудно.

— Както искате — примири се Пит с желанието на антрополога.

Пит клекна и взе автоматичните оръжия П-10 от труповете. Той беше всичко, само не и роден убиец и при други обстоятелства не би постъпил така. Но тези хора възнамеряваха да убият трима невинни, които никога не бяха виждали в живота си.

Пит подаде единия пистолет на Амброуз.

— Стойте най-малко на половин метър от нашето приятелче и само да мигне, дръжте го на мушката. — Пит му подаде и водолазната си лампа. — Батериите би трябвало да издържат до идването на шерифа.

— Съмнявам се, че ще мога да стрелям по човек — възрази Амброуз, но в гласа му се долавяше студенина.

— Не гледайте на тези типове като на хора. Те са хладнокръвни убийци, които са способни да прережат гърлото на жена и после да идат да ядат сладолед. Предупреждавам ви, докторе, погледне ли ви намръщено, разбийте му черепа с камък.

Сузукитата продължаваха да работят на празен ход, така че на Пит, Маркес и Пат им беше нужно по-малко от минута да огледат ръчките за скоростта и газта и спирачките. Пит помаха за довиждане на Амброуз и потегли пръв, следван плътно от Пат и Маркес. Тъй като тунелът беше тесен, той караше в средата на коловоза. Непрекъснатото подскачане по траверсите правеше пътуването доста неприятно и мъчително. Пат имаше чувството, че вътрешностите й се въртят като в центрофуга на перална машина. Пит откри, че номерът е да налучка определена скорост, при която вибрациите няма да са чак толкова силни. Той намали под четирийсет километра в час — скорост, която за павиран път щеше да е бавна и безопасна, но не и за тесен минен тунел.